Аделхис – Уикипедия

Аделхис
крал на лангобардите
Роден	около 740 г.
Починал	788 г. (48 г.)
Религия	католицизъм
Семейство
Баща	Дезидерий
Майка	Анса
Братя/сестри	Луитперга Аделперга Дезидерата Герберга
Аделхис в Общомедия

Аделхис (на латински: Adelchis; Adalgis; † 788 г.) е крал на лангобардите (759 – 774).

Аделхис е син на последния крал на лангобардите Дезидерий и съпругата му Анса от Бреша. Брат е на Анселперга, игуменка на „Св. Салваторе“ в Бреша, Аделперга, омъжена за Аричис II (херцог на Беневенто), Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III (херцог на Бавария), Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики, Герберга, съпруга на Карломан I.

През 759 г. е провъзгласен от баща си за съ-крал. Докато баща му се съпротивлява против франките в Павия, Аделхис се предава във Верона. Успява да избяга във Византия.

Аделхис предприема опит да спечели лангобардската корона обратно и тръгва с византийска войска към Италия. В Калабрия е разбит през 788 г. от Гримоалд III, херцога на Беневенто. Той бяга в Константинопол и умира през 788 г.

Алесандро Манцони пише през 1822 г. драмата „Аделки“, в която Аделхис е главен герой.

• 
  Аделхис, Codex Legum Langobardorum, 11 век
• 
  Аделхис, син на Дезидерий

• Marie-Nicolas Bouillet, Alexis Chassang (dir.), Adalgis, Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
• Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 88-464-4085-4
• Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3