Анса – Уикипедия

Анса, още Анза или Ансия (на латински: Ansa, Ansia), е съпруга на Дезидериус, крал на лангобардите (757 – 774) и херцог на Тоскана.

Произлиза от Бреша, както и Дезидериус. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидериус и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският исторически писател Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima“ – „най-красивата съпруга“.^[1]

През 774 година Павия е превзета от франките, а Анса и Дезидериус са заточени във Франкското кралство, където остават до края на живота си^[2] – в манастира в Корби (Corbie). Синът им Аделхис се предава с фамилията си на Карл Велики във Верона, но впоследствие успява да избяга във Византия. Лангобардското кралство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия.

За последен път се пише за Дезидериус през 786 г., годината на неговата смърт и на тази на съпругата му са неизвестни.

Анса и Дезидериус имат шест деца:

• Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
• Аделперга, омъжена с Аричис II, херцог на Беневенто
• Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III херцог на Бавария
• Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
• Герперга, съпруга на Карломан I
• Аделхис, бяга във Византия, 788 г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд III, херцога на Беневенто.

• Алесандро Манцони пише през 1822 г. историческата драма „Аделки“.

• Ghisalberti, Alberto M. Dizionario Biografico degli Italiani: III Ammirato – Arcoleo. Rome
• Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 88-464-4085-4
• Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3

• Desiderius