Азербайджански език – Уикипедия

Азербайджански език Azərbaycan dili
/ɑːzæɾbɑjˈdʒɑn diˈli/
Страна	Азербайджан, Иран, Ирак, Грузия, Русия, Афганистан, Украйна, Турция, Казахстан, Армения, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Сирия, Германия, САЩ
Регион	Кавказки регион
Говорещи	23 000 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Огузки Азербайджански
Официално положение
Официален в	Азербайджан Дагестан (Русия)
Регулатор	Азербайджанска национална академия на науките
Кодове
ISO 639-1	az
ISO 639-2	aze
ISO 639-3	aze
Разпространение на азербайджанския език
Уикипедия на Азербайджански език
Азербайджански език в Общомедия

Азербайджанският език (Azəri, Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език.

Говори се от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (официален в Дагестан) и други страни.

Лингвистиката го класифицира към подгрупата на огузките езици, но притежава и някои белези, характерни за кипчаската подгрупа. В лексикално отношение е силно повлиян от арабския и персийския език

Не се различава от граматиката на турския език.

Понастоящем в Република Азербайджан официално се използва латиницата, макар неофициално кирилицата все още да не е излязла от употреба. В Иран южноазербайджанският език използва персийската редакция на арабска азбука. Между използваните кирилица и латиница има пълно съответствие на буквите при представяне на един и същ звук. Следната таблица сравнява латиницата, кирилицата и арабското писмо в употребата им за записване на азерска реч:

Персийското влияние върху азербайджански е силно изразено в лексиката. В азербайджански се употребяват голям брой персийски думи, които отсъстват в турски или чиято употреба в турски е ограничена, например асан „лесен“, бар „плод“, жаван „млад“, чәп „крив“, гирдә „кръгъл“, кар „глух“, көһнә „стар“, күчә „улица“, мис „мед (метал)“, пайыз „есен“, шәнбә „събота“, турш „кисел“; фразеологизми: хаһиш едирәм „моля“, гүзәшт елә „извинете ме“, худаһафиз „довиждане“, многобройни калки (хош гәл – „харесвам се на“, срв. перс. хош āмадан и др.). Някои местоимения са също заети от персийски: һәмин „същ“, һәр „всеки“, һәр кәс „всеки (за хора)“, һеч „никой“.

• Salam – Здравей
• Necəsən? – Как си? / Как сте?
• Nətərsən? – Как си?
• Mən yaxşıyam. – Аз съм добре.
• Çox sağol – Благодаря.
• Sabahınız xeyir! – Добро утро!
• Axşamınız xeyir! – Добър вечер! или Лека вечер!
• Gecəniz xeyir! – Лека нощ!
• Haradansınız? – Откъде сте?
• Mən Bolqarıstandanam. – Аз съм от България.
• Azərbaycanca danışa bilirsən? – Говориш ли азери? (Можеш ли да говориш азери?)
• Mən azərbaycanca danışa bilmirəm. – Не говоря азери. (Не мога да говоря азери.)
• Mən azərbaycanca bir az danışa bilirəm. – Говоря малко азери. (Мога да говоря малко азери.)
• Sağol – Довиждане. Чао.

• Северноазербайджанският език на Ethnologue
• Южноазербайджанският език на Ethnologue
• Уикипедия на азербайджански