Огурски езици – Уикипедия

Огурски езици
РазпространениеИзточна Европа и Средна Азия
Говорени отЧувашия – 1 330 000 души
Систематизация по Ethnologue виж

Огурски[1] (тур. Oğur grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски,[2] българо-тюркски,[3] булгарски,[4] хуно-български,[5] хуно-тюркски[6] и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.[7]

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]

Спорна е класификацията им в алтайското езиково семейство, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до монголските, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици. В миналото са били класифицирани неправилно и като дял от уралското езиково семейство.[8] Тези езици представляват загадка за езикознанието, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са били свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от изчезналите огурски езици или е близък на тях съседен език. Самата подгрупа е конструирана почти напълно на базата на предположения и съществуването ѝ като цяло е хипотетично.[9] Съществуват и някои белези, които свързват отделни езици от тази подгрупа с тунгусо-манджурските, енисейските и индоевропейските езици.

Сведения на древни автори и пътешественици

[редактиране | редактиране на кода]

Няколко средновековни учени и пътешественици забелязват близостта между отделни езици в огурската езикова група в момент, когато те все още са живи езици.

В обширните пътеписи на ал Истахри от Х в. сл. Хр. се сравнява прабългарския език във Волжка България с езиците на съседните народи:

"...езикът на българите прилича на езика на хазарите, а буртасите имат различен език, така както езикът на русите не е същият като езика на хазарите и буртасите."[10][11][12]

Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 - 969 г. Той отново потвърждава, че "езикът на българите наподобява езика на хазарите".[13][14]

Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на прабългарите и савирите e смесица между тюркски и хазарски.[15]

Съвременни схващания

[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно български и световни лингвисти, филолози и историци приемат, че тази група обединява хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език, тъй като споделят общи отлики с останалите тюркски езици.[16][14]

Огурските езици включват:

Езикови особености

[редактиране | редактиране на кода]
  • Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например:
    • шаран (*siāŕagan „шаран, змей“ ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány „змей“)
    • шиле (от пратюркски корен *sīĺ „острие, зъб“, със значение „животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš).
  • Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.
  • Преход на *j- в африката ǯ-/č- – характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
  • Преход /е/ > /а/.
  • Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.
  2. ↑ Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski", Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.
  3. ↑ Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.
  4. ↑ Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."
  5. ↑ Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.
  6. ↑ Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.
  7. ↑ Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0. p. 30, 239
  8. ↑ Compendium of the World's Languages, Authors George L. Campbell, Gareth King, Publisher Routledge, 2013, ISBN 1-136-25845-0.
  9. ↑ Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, Publisher BRILL, 2015, ISBN 90-04-29448-1, стр. 37.
  10. ↑ Заходер, Б. Н. Каспийский свод сведений о Восточной Европе : Горган и Поволжье в IX-X вв. Т. I. Москва, Восточная литература, 1962. с. 238. (на руски)
  11. ↑ Bibliotheca geographorum Arabicorum. Т. I. Viae Regnorum descriptio ditionis Moslemicae auctore Abu Ishák al-Fárisi al-Istakhrí. Lugdunum Batavorum (Leiden), Michael Jan de Goeje, 1870. с. 225. Посетен на 2022-08-01. (на арабски)
  12. ↑ Golden, Peter B. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2011. ISBN 9789732721520. p. 225. (на английски)
  13. ↑ Brook, Kevin Alan. The Jews of Khazaria. 1999. ISBN 0-7657-6032-0. OCLC 39655011. p. 63. (на английски)
  14. ↑ а б Erdal, Marcel. The Khazar Language // The World of the Khazars: New Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16042-2. p. 75–108. Посетен на 2022-08-02. (на английски)
  15. ↑ Golden, Peter Benjamin. An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992. ISBN 9783447032742. p. 235. Посетен на 2022-07-01. (на английски)
  16. ↑ Golden, Peter B., Hriban, Cătălin. Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Editura Academiei Române, 2011. ISBN 978-973-27-2152-0. OCLC 806437412.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Огурски_езици&oldid=12371844“.