Албанско въстание (1912) – Уикипедия

Албанско въстание
Скопие при превземането му от албанските въстаници
Информация
Периодянуари 1912 – август 1912

Албанското въстание от 1912 година в Османската империя продължава между януари и август 1912 година. След поредица от успехи албанските революционери превземат Скопие[1][2][3], административен център на Косовския вилает. Въстанието приключва на 4 септември 1912 година, когато Високата порта се съгласява да изпълни исканията на въстаниците.

Прелюдия

[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1908 година в Османската империя е извършена Младотурска революция. В резултат в Албания данъците са повишени, албанци се набират за османската армия, а цивилното население е разоръжено[4].

През 1910 година избухват въстания в Албания (виж: Албански въстания от 1909 – 1912), Сирия и на Арабския полуостров[5]. Въстанието в Албания е успешно и исканията на въстаниците са изпълнени[6]. Въпреки това, на събрание в Цариград на 12 януари 1912 година, в което участват и Хасан бей Прищина и Исмаил Кемали, е решено да се организира ново въстание в Косово през пролетта.[7][8]

Събития

[редактиране | редактиране на кода]
Албански бунтовници. Пощенска картичка

Исмаил Кемали се заема да организира доставката на 15 000 пушки „Маузер“ в Косово през Черна гора[9]. Прави обиколка в Европа, където набира оръжия и средства, както и международна подкрепа за въстанието. Същевременно се координира с ръководството на въстаниците посредством Британското консулство в Скопие[10].

Хасан бей Прищина прави опит да привлече за съюзник България, като предлага създаването на независима албано-българска държава в Македония. Затова прави връзка с Павлов, български представител, когото среща в Британското консулство в Скопие[11]. Британският консул обещава силна подкрепа на въстаналите албанци[12].

Въстанието започва в западния дял на Косовския вилает[13], начело на което застават Хасан бей Прищина, Некджиб Драга, Байрам Цури, Риза бей и други[14]. Есад паша Топтани се задължава да организира въстание в Централна Албания и в окръг Мирдита[15]. Албански войници и офицери дезертират от Османската армия и се включват във въстанието[16]. До август 1912 година въстаниците овладяват цялата територия на Косовския вилает (Нови пазар, Прищина, Скопие и Сиеница), части от Шкодренския и Янинския вилает (Елбасан, Пърмет, Лесковик и Коница), както и Дебър, част от Битолския вилает[17].

За успеха на въстанието помага и протичащата Итало-турска война. Османски части се противопоставят на заповедите да се сражават с албанските мюсюлмани революционери, тъй като ги смятат за братя по вяра[18].

Албанските въстаници излизат с редица искания към Младотурското правителство. Те са публикувани в албански емигрантски вестник в Царство България през март 1912 година. Част от исканията са назначаване на албански офицер в правителствената администрация, интегриране на албанския език в местните училища и ограничаването на набора на албанци в Османската армия за Косовския вилает[19]. Самите албанци са разединени, като някои от тях симпатизират на младотурския Комитет за единство и прогрес, други на либералната партия, а трети са за възстановяването на автокрацията на Абдул Хамид II[20]. На 9 август 1912 година албанските въстаници представят нов списък с изисквания за реформи и създаване на автономен Албански вилает. Сред исканията са икономическо развитие на албанските земи, пълна амнистия на въстаниците и съдебни процеси за османските офицери, участвали в потушаването на въстанието[20].

  • Сръбски доклад за албанското въстание, 11 май 1912 г.
    Сръбски доклад за албанското въстание, 11 май 1912 г.
  • Сръбски доклад за албанското въстание, 7 май 1912 г.
    Сръбски доклад за албанското въстание, 7 май 1912 г.

Последици

[редактиране | редактиране на кода]
Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на Албанското въстание

На 4 септември 1912 година Високата порта прекратява албанското въстание, след като се съгласява с всички искания на революционерите[21]. Успехът на албанското въстание дава сигнал на балканските държави, че Османската империя отслабва[22]. Създаването на автономен Албански вилает, обхващащ територии населени с християнско население, се третират като заплаха за националните интереси на Сърбия, Черна гора, България и Гърция[23]. Това засилва преговорите за Балкански съюз[23]. Хасан бей Прищина започва подготовка на ново въстание за след три-четири месеца, но плановете му са провалени от началото на Балканската война[24].

Част от серията статии за
История на Албания
Праистория
Античност
Средновековие
Албания в Османската империя
Независима Албания
Съвременна Албания

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bogdanović, Dimitrije. Albanski pokreti 1908 – 1912. // Knjiga o Kosovu. Т. 2. Belgrade, Сръбска академия на науките и изкуствата, ноември 2000, [1984]. Посетен на 9 януари 2011. ustanici su uspeli da slomiju otpor turske armije, da ovladaju celim kosovskim vilajetom do polovine avgusta 1912, što znači da su tada imali u svojim rukama Prištinu, Novi Pazar, Sjenicu pa čak i Skoplje (на сръбски) Архив на оригинала от 2011-01-31 в Wayback Machine.
  2. ↑ Phillips, John. The rise of Albanian nationalism // Macedonia: warlords and rebels in the Balkans. London, I.B. Tauris, 2004. ISBN 1-86064-841-X. с. 29. An Albanian uprising in Kosovo for independent schools in May 1912 led to capture of Skopje by rebels in August
  3. ↑ Bahl, Taru и др. The Balkan Wars and creation of Independent Albania // Encyclopaedia of the Muslim World. New Delhi, Anmol publications PVT. Ltd., 2003. ISBN 81-261-1419-3. с. 53. The Albanians once more raise against Ottoman Empire in May 1912 and took Macedonian capitol of Skopje by August[неработеща препратка]
  4. ↑ Romeo Gurakuqi, Romeo. The Highland Uprising of 1911 (php) // Shoqata Dedë Gjo' Luli Association, ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2011-07-25. Посетен на 9 януари 2011. It was provoked by the laws passed by the new regime that claimed to loyally implement the old fiscal policy on the extremely impoverished population, impose new heavy taxes upon people, forcefully recruit Albanians for the Turkish army, continue the process of the entire population disarmament, extend its absolute power all over Albania, even over those regions that had always enjoyed certain privileges.
  5. ↑ Hasan Kayalı, Hasan. Arabs and the Young Turks, Ottomanism, Arabism, and Islamism in the Ottoman Empire, 1908 – 1918 // University of California Press, 1997. Посетен на 9 януари 2011. The Young Turk Revolution of 1908... confronted insurgencies in Syria, Albania, and Arabia (i.e., the Arabian Peninsula).
  6. ↑ Shaw, Stanford J. и др. Clearing the Decks: Ending the Tripolitanian War and the Albanian Revolt // History of the Ottoman Empire and modern Turkey. Т. 2. United Kingdom, The Press Syndicate of University of Cambridge, 2002, [1977]. ISBN 0-521-29166-6. с. 288. Посетен на 10 януари 2011. In June 1911 the sultan himself visited Kosova to calm the situation, signing decree of amnesty and introducing many concessions, including Albanians schools, military service to be performed only in the province, suspension of all conscriptions and taxes for two years, and the use of the officials conversant in Albanian.
  7. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. Ismail Kemal Bey... proposed that we meet for dinner at my house... We discussed... and finally decided to put an end to Turkish outrages with an uprising. (на албански) Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  8. ↑ Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. с. 247.
  9. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. Kosovo was to play a central role in the matter. For this reason, it was decided to find and send fifteen thousand Mauser rifles into Kosovo, through Montenegro. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  10. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. Ismail Kemal was ... staying in Europe to help gather weapons and money and to win over European public opinion ... agreed to keep in contact through the British Consulate in Skopje. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  11. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. I went to meet Mr Pavlof, one-time deputy for Skopje ... for the rights of the Albanians and Bulgarians... I believe that the time has come to ... joint uprising with a view to creating an autonomous Albanian-Macedonian state. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  12. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. ... providing strong support for an Albania taking up arms for the cause of freedom. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  13. ↑ Elsie, Robert. Historical dictionary of Kosova. United States of America, Scarecrow Press Inc., 2004. ISBN 0-8108-5309-4. с. xxx. 1912 spring: beginning of uprising in many parts of western Kosova
  14. ↑ Bogdanović, Dimitrije. Albanski pokreti 1908 – 1912. // Knjiga o Kosovu. Т. 2. Belgrade, Сръбска академия на науките и изкуствата, ноември 2000, [1984]. Посетен на 9 януари 2011. Na čelu ustanka u kosovskom vilajetu bili su Hasan Priština, Nedžib Draga, Bajram Curi, Riza-bej i dr. Архив на оригинала от 2011-01-31 в Wayback Machine.
  15. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. Essad Pasha assured us that he could manage things in Central Albania and Mirdita. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
  16. ↑ Zhelyazkova, Antonina. Albania and Albanian Identities // International Center for Minority Studies and Intercultural Relations, 2000. Архивиран от оригинала на 2011-09-27. Посетен на 10 януари 2011. In December 1911, a group of Albanian members of the Ottoman parliament, guided by Ismail Qemal, started a parliamentary debate in order to make Constantinople grant the Albanians national rights in the cultural and administrative spheres.
  17. ↑ Bogdanović, Dimitrije. Albanski pokreti 1908 – 1912. // Knjiga o Kosovu. Т. 2. Belgrade, Сръбска академия на науките и изкуствата, ноември 2000, [1984]. Посетен на 9 януари 2011. ... ustanici su uspeli da ... ovladaju celim kosovskim vilajetom do polovine avgusta 1912, što znači da su tada imali u svojim rukama Prištinu, Novi Pazar, Sjenicu pa čak i Skoplje... U srednjoj i južnoj Albaniji ustanici su držali Permet, Leskoviku, Konicu, Elbasan, a u Makedoniji Debar... Архив на оригинала от 2011-01-31 в Wayback Machine.
  18. ↑ Ćorović, Vladimir. Balkanski ratovi // Istorija srpskog naroda. Belgrade, Ars Libri, 2001, [1997]. Посетен на 9 януари 2011. Ali glavni plamen na Balkan bacila je Italija ... 16. (29.) septembra, kad je objavila rat Turskoj.... Pod uticajem talijanskog rata javili su se u Turskoj pokreti i prave pobune činovnika i vojnika, koji nisu hteli da protiv Arnauta upotrebljavaju preke mere i oružje. ...Kako je u ustanku učestvovalo i dosta muslimanskih Arbanasa čuli su se i protesti: zašto da pravoverni dižu svoje ruke na jednovernu braću.
  19. ↑ Bogdanović, Dimitrije. Albanski pokreti 1908 – 1912. // Knjiga o Kosovu. Т. 2. Belgrade, Сръбска академия на науките и изкуствата, ноември 2000, [1984]. Посетен на 9 януари 2011. ... već sredinom marta 1912. u jednom emigrantskom listu koji je izlazio u Bugarskoj objavljen zahtev albanskih ustanika: imenovanje Albanaca za činovnike u vilajetu, otvaranje albanskih škola, vojna služba za Albance samo u granicama vilajeta.... Архив на оригинала от 2011-01-31 в Wayback Machine.
  20. ↑ а б Shaw, Stanford J. и др. Clearing the Decks: Ending the Tripolitanian War and the Albanian Revolt // History of the Ottoman Empire and modern Turkey. Т. 2. United Kingdom, The Press Syndicate of University of Cambridge, 2002, [1977]. ISBN 0-521-29166-6. с. 293. Посетен на 10 януари 2011. The Albanians themselves were divided, some supporting the CUP and others Liberal Union, with some even wishing to return to Abdulahmid's autocracy.
  21. ↑ Shaw, Stanford J. и др. Clearing the Decks: Ending the Tripolitanian War and the Albanian Revolt // History of the Ottoman Empire and modern Turkey. Т. 2. United Kingdom, The Press Syndicate of University of Cambridge, 2002, [1977]. ISBN 0-521-29166-6. с. 293. Посетен на 10 януари 2011. Therefore, with only final point being ignored, on September 4, 1912 the government accepted proposals and the Albanian revolt was over
  22. ↑ Warrander, Gail и др. Kosovo. United States of America, The Globe Pequot Press, ноември 2007. ISBN 1-84162-199-4. с. 12. At the same time the rebellion sent strong signal to Kosovo neighbors that the Ottoman Empire was weak.
  23. ↑ а б Report of the International Commission to Inquire into the Causes and the Conduct of the Balkan Wars // Carnegie Endowment for International Piece, 1914. с. 47. Посетен на 10 януари 2011. This demonstration of Turkish weakness encouraged new allies, the more so that the promises of Albanian autonomy, covering the four vilayets of Macedonia and Old Servia, directly threatened the Christian nationalities with extermination.
  24. ↑ Prishtina, Hasan. Nji shkurtim kujtimesh mbi kryengritjen shqiptare të vjetit 1912. Shkrue prej Hassan Prishtinës. Shkodra, Shtypshkroja Franciskane. Посетен на 10 януари 2011. I told the honoured gentlemen that we would organise another uprising in three or four months’ time and would then declare independence ... the Balkan War soon broke out, which destroyed all of our plans. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албанско_въстание_(1912)&oldid=12234546“.