Декларация от Вльора – Уикипедия

С декларацията от Вльора, издадена на 28 ноември (15 ноември стар стил) 1912 г., се обявява независимостта на Албания от Османската империя.

Част от серията статии за
История на Албания
Праистория
Праистория на Балканския полуостров
Античност
Илирия Илири Македония (Римска провинция) Илирик
Средновековие
Албания през Средновековието Албания под византийска власт Албания под българска власт Албания под сръбска власт Княжество Арбърия Албанско кралство Албански владения Лежка лига Венецианска Албания
Албания в Османската империя
Албания в Османската империя Албански паши Клане на албанските бейове Албанско национално възраждане Албански въстания (1833–1839) Албански въстания (1843–1844) Албанско въстание (1847) Призренска лига Печка лига Албанско въстание (1910) Битка при Дечия Албанско въстание (1912) Албански вилает Декларация от Вльора
Независима Албания
Привременно правителство Конгрес на албанците в Триест Международна контролна комисия Албания в Балканските войни Княжество Албания Италиански протекторат Албания Съюз на Италия и Албания Германска окупация на Албания Съпротивително движение в Албания Социалистическа република Албания
Съвременна Албания
Република Албания Размирици в Албания (1997)
п б р

Непосредствен повод за обявяване независимостта на Албания е успешното организиране на въстание в Химара от гръцкото военно разузнаване. По този начин Вльора попада под непосредствена угроза от гръцка окупация в хода на Балканската война.

 Основна статия: Призренска лига

Декларацията е предшествана от три години албански въстания (1909 – 1912 г.), предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци, и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята. През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки.^[1] Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т.е. не само днешни Албания и Косово, но Западна Македония и Епир.^[2]

Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави Гърция, Сърбия и Черна гора, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи.^[2] В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците. До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Драч, а гърците обсаждат Янина.^[3]

В тази обстановка в Драч, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост.^[4] На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той прогласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.^[1][2]

 Основна статия: Албания в Първата световна война

 Основна статия: Война за Вльора

На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия) се обявяват за автономна Албания.^[5] Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г.^[1] Под натиска на Австро-Унгария и Италия Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав на Албания. С него се създава формално независима държава с неутрален статус в международните отношения, начело с княз (принц) от германски произход (Вилхелм Вид) и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол. Заради териториални спорове с Гърция границите на новата държава не са окончателно утвърдени до началото на Първата световна война. Косово и Метохия, които са окупирани от сръбските войски през есента на 1912 г., са оставени в пределите на Сърбия, а впоследствие и на Югославия.^[4]