Александрово (област Стара Загора) – Уикипедия

За останалите български села с това име вижте Александрово.

Александрово
България
42.5977° с. ш. 25.0951° и. д.
Александрово
Област Стара Загора
42.5977° с. ш. 25.0951° и. д.
Александрово
Общи данни
Население1900 души[1] (15 март 2024 г.)
24,2 души/km²
Землище78.63 km²
Надм. височина456 m
Пощ. код6154
Тел. код04369
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ00309
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Павел баня
Иса Бесоолу
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Александрово
Ахмед Фъртън
(ДПС)
Александрово в Общомедия

Александрово е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

Село Александрово се намира в планински район между Стара планина и Средна гора, през което лъкатуши река Тунджа.

Село Александрово се е възродило много отдавна на територията, на която се намира и сега.

Стари имена на селото са Окчилар (Окчълар) и Огджълу. През 1879 г. е преименувано на Александрово в чест на руския император Александър II.[2]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На няколко километра от китното селце се намира Средна гора. С огромна растителност и голям животински свят Стара планина е и известна с най-високата си точка, а именно връх Висок. Преди много години, дори и векове едни легенди разказват, че на този връх е имало село, което било тихо, закътано и необезпокоявано от никой. Докато други разказват, че там е имало огромна крепостна стена, с която хората се предпазвали от желанието на мъстители за поробване от турски от други племена. Но каквото и да е имало там, то сега там има малка барака наричана от местните хора „манастирчето“. Река Tунджа тече точно по средата на селото. В селото има предимно преобладаващо ромско и турско население. Младото българско население не се задържа в селото поради липсата на работа и голямото разстояние до града (Казанлък).

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Училището в селото е открито почти незабавно след Освобождението – през 1879 г. През 1881 г. е построена църквата, а през 1896 г. е създадено читалището „Кирил и Методий“.[2][3]

На 22 март всяка година се организира кукерски събор за посрещането на пролетта.

Родени в Александрово
  1. www.grao.bg
  2. а б Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
  3. Детайлна информация за читалище – „Кирил и Методий – 1896 г.“ // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 29 януари 2022.
  4. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.