Движение за права и свободи – Уикипедия

Движение за права и свободи
Абревиатура	ДПС
Ръководител(и)	Джевдет Чакъров
Основател(и)	Ахмед Доган
Основана	4 януари 1990 г.
Седалище	София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
Членове	40 000~ (2018)[1]
Младежка организация	Младежко движение за права и свободи
Член на	Либерален интернационал
Идеология	социален либерализъм
Полит. позиция	център
Група в ЕП	Обнови Европа
Цветове	Син
Парламент	представена като ДПС – НН 30 и АПС 19
Европарламент	3 / 17
Общински кметове	41 / 265
Сайт	www.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Движението за права и свободи (ДПС, на турски: Hak ve Özgürlükler Hareketi Хак ве йозгюрлюклер харекети, HÖH) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.^[2] Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.^[3][4]

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.^[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,^[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.^[7][8]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.^[9]

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“^[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.^[11]

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,^[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.^[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.^[14]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.^[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.^[16]

На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.^[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.^[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.^[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.

На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.

• Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
• Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
• Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
• Мустафа Карадайъ (24 април 2016 – 7 ноември 2023)
• Ахмед Доган (7 ноември 2023 – 24 февруари 2024)
• Джевдет Чакъров и Делян Пеевски (от 24 февруари 2024 – 11 юли 2024)

Резултати на ДПС от изборите за Народно събрание

Година	Гласове брой	Разлика	Гласове %	Разлика %	Представители	Място в управлението
1990	491 596	–	8,03 %	–	23 / 400	Опозиция
1991	418 168	73 428	7,6 %	0,43 %	24 / 240	Подкрепя правителството
1994	282 711	135 457	5,4 %	2,2 %	15 / 240	Опозиция
1997	323 429	40 718	7,6 %	2,2 %	19 / 240	Опозиция
2001	340 395	16 966	7,45 %	0,2 %	21 / 240	Коалиция
2005	467 400	127 005	12,8 %	5,3 %	34 / 240	Коалиция
2009	592 381	124 981	14 %	1,2 %	37 / 240	Опозиция
2013	400 466	191 915	11,3 %	2,7 %	36 / 240	Коалиция
2014	487 134	86 668	14,8 %	3,5 %	38 / 240	Опозиция
2017	315 976	171 158	8,9 %	5,8 %	26 / 240	Опозиция
април 2021	335 701	19 725	10,49 %	1,59 %	30 / 240
юли 2021	292 514	43 187	10,71%	0,22%	29 / 240
ноември 2021	341 000	48 486	13 %	2,29 %	34 / 240	Опозиция
2022	344 512	3 512	13,75 %	0,75 %	36 / 240	Опозиция
2023	347 700	3 188	13,75 %	0 %	36 / 240	Подкрепя правителството
юни 2024	366 562	18 862	17,06 %	3,31%	47 / 240

Парламентарни избори през 2001 година

На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).

На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.^[21]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.^[25]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.^[26]

ДПС взима 48 общински постове.^[27]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

• АПС
• ДПС-Ново начало

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.^[28]

По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.^[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.^[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.^[31]

• Официален сайт

Портал „Политика“          Портал „България“