Зелено движение – Уикипедия

Зелено движение
Ръководител(и)	Тома Белев Даниела Божинова
Основана	18 май 2008 г.
Седалище	бул. „Сливница“ 257
Член на	ЕЗП, ДБ, ПП-ДБ
Идеология	Зелена политика
Полит. позиция	център
Група в ЕП	Зелените – Европейски свободен алианс
Цветове	Зелено   Бяло
Парламент	3 / 240
Европарламент	0 / 17
Столичен общински съвет[1]	1 / 61
Общински съвет Пловдив[2]	1 / 51
Сайт	www.zelenodvizhenie.bg
Зелено движение в Общомедия

Партия „Зелено движение“ (преди „Зелените“) е българска зелена политическа партия, учредена на 18 май 2008 г. в София.

Самоопределя се като:

„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.^[4]

Партията се бори, според своя устав, за „защитата на околната среда и запазването на природата като постоянна действаща доктрина и приоритет в настоящото и бъдещото устойчиво развитие на държавата и гражданското общество.“^[3]

На учредителната конференция на партията участват над 500 делегати. За съпредседатели на партия Зелените са избрани: Андрей Ковачев, Деница Петрова, Петко Ковачев. Решението за първоначална регистрация на партията е от 4 ноември 2008 г.^[5]

Скоро сред учредяването си, партията придобива със статут на наблюдател (англ. observer) в ЕЗП,^[6] от съвета на ЕЗП в Малмьо през 2009 г.^[7]

„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.^[4]

През 2019 г. ПП Зелените променя своето наименование на „Зелено движение“, а промяната е регистрирана в съда на 4 юни 2019 г.^[8] Решението за преименуване е взета от Националната събрание на партията на 21 април 2019 г. и е продиктувано от нуждата за отличимост на наименованието след съдебен спор пред ВКС.^[9]

На 12 май 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията за участие в изборите за членове на Европейския парламент. Регистрацията е потвърдена от ЦИКЕП.^[10] Партията успешно преодолява бариерата, поставена на 31 март 2009 г. от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за европейските избори, когато депозитът за участие в изборите е увеличен от 15 хил. лв. на 50 хил. лв. ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.^[11]

Програмата Зелените при изборите за ЕП се фокусира върху природозащитни каузи като съхраняване на дивата природа и биоразнообразие в Европа. Намаляване на обезлесяването и съвместни действия за опазване и устойчиво ползване на горите в Европа; предотвратяване на замърсяването на въздуха, почвите и водите и ефективно налагане на тежки санкции за фирмите замърсители с въвеждане на нови, по-строги и изчерпателни директиви. Стимулирането на зелената икономика намира място в програмата чрез развитие на биологичното земеделие и производството на биопродукти; подкрепа за българските фермери, произвеждащи качествени и чисти храни; осигуряване енергийната независимост на отделните домакинства и общности; европейски инвестиции за енергийна ефективност, природосъобразна и безопасна енергия от ВЕИ; създаване на нови „зелени“ работни места, основани на развитие на чисти технологии, устойчив туризъм и горско стопанство, биологично земеделие. Силно присъствие в заемат основни човешки права и социални права, като премахване на всички форми на дискриминация и нетолерантност; осигуряване на добро качество на живота на гражданите и защита от социална изолация; ефективно опазване на общественото здраве и осигуряване на качествена и достъпна здравна помощ; достъп до качествено образование и възможности за обучение през целия живот.

Водач на листата от кандидати за членове на Европейски парламент е Андрей Ковачев, биолог и природозащитник, бивш Председател на сдружение за дива природа „Балкани“. В листата личат имената на неколцина изявени общественици:^[12][13]

• Даниела Божинова, инициатор и активист при местните референдуми в Бургас и Южното Черноморие срещу проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис;^[14][15]
• Деница Петрова, тогава съ-председател на партията, а впоследствие официален представител на „Грийнпийс“ за България;^[16]
• Богомил Шопов, известен застъпник за интернет свободи;^[17][18]
• Борислав Сандов, учредител и председател на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие към СУ „Св. Климент Охридски“ – UNECO;
• Ясен Атанасов, писател и литератор;
• Ангел Игов, писател и журналист;
• Ивайло Стоименов, Студентски съвет към СУ и студентското Дружество за ООН, активист от еко-протестите за Натура 2000 през 2007 г.

Резултатите от изборите за представители в ЕП показват общо 18 444 гласа подадени за „Зелените“, или 0,72 % от гласовете, което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител.^[19]

На 5 юли 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията^[20] за участие в парламентарните избори в България 2009. Регистрацията е потвърдена от ЦИК.^[21] Партията успешно преодолява бариерата, поставена от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за изборите за народни представители, когато депозитът за участие в изборите е увеличен на 50 хил. лв. Подобна на изборите за Европейски парламент ок. месец по-рано, ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дребни дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.^[20]

Програмата за парламентарните избори следва подобни приоритети като платформата на Зелените в изборите за ЕП (вж. по-горе). Трите основни приоритета на Зелените са:^[22]

1. Опазване на природата на България, нейните уникални национални и природни паркове и защитени територии – заради бъдещите поколения на страната, заради отговорността, която България носи като член на ЕС за опазването на територии и видове под защитата на ЮНЕСКО и от общоевропейско значение; приемането на закони и нормативни актове, гарантиращи опазването на околната среда; съчетаването на приоритетното регионално развитие на страната със запазването на природата в модел за устойчиво развитие на общините.
2. Разширяване на ролята на гражданското общество – чрез реформа в структурата на държавата и начина, по който тя функционира; гражданското общество да има законодателна и административна инициатива и права, да бъде фактор и коректив при взимането на решения, засягащи управлението и развитието на околната среда, гражданите и държавата.
3. Изграждането и утвърждаването на България като устойчиво развита съвременна държава, член на Европейския съюз; изработването и приемането на законови и нормативни пакети, осигуряващи приоритетното ѝ развитие.

Резултатите от парламентарните избори през 2009 показват общо 21 704 подадени за „Зелените“, което е повишение спрямо изборите за ЕП само месец по-рано. Процентното участие обаче е по-ниско и то е 0,52 % от гласовете, поради повишената избирателна активност на парламентарните избори и което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител на Зелените в НС.^[23]

Мажоритарни кандидати на Зелените са издигнати в 28 от общо 31 избирателни района. Мажоритарният вот на Зелените събира общо 25 652 гласа.^[24]

Зелените участва в местните избори през 2011 г. самостоятелно или в местни коалиции, като успяха да спечелят места за 6 общински съветника (4 от листи на ПП Зелените, 2 – от коалиции с участието на Зелените). Партията самостоятелно получава по два мандата за общински съветници в Луковит,^[25] по два в Трявна.^[26] В Добрич в коалиция с Движение „Гергьовден“ реализират един мандат за общински съветник, от общо два мандата за коалицията „Граждани в повече“.^[27]

Както и при изборите за ЕП и НС през 2009, Зелените започнаха кампания по улиците на страната за покриване изискванията за регистрацията за парламентарните избори през 2013 г. – 7000 подписа и 10000 лв. депозит за участие.^[28] Зелените са успешно регистрирани от ЦИК за участие в изборите, след кампания по събиране на дребни дарения и подписи на щандове в много градове,^[29][30] в течение на която лицата на Зелените не крият критиките си към системата за събиране и проверка на подписите от страна на ЦИК и ГРАО.^[31]

Партията регистрира кандидати във всички избирателни райони, с изключение на Добрич. Зелените се представят по-добре от предходните парламентарни избори през 2009 г., като е една от двете партии, която успява да повиши подкрепата си като брой гласове. За Зелените са подадени общо 26 520 гласа или 0,75% от валидните бюлетини.^[32] Този резултат е недостатъчен за излъчване на представители в XLII НС.

За изборите за членове на ЕП през 2014 г. Зелените издигат листа, водена от гражданската кандидатура на Атанас Чобанов, известен разследващ журналист, разследващ незаконното строителство по Българското Черноморие и основател на сайта Биволъ. Листата събира 0,56 % от гласовете в изборите или 12 547 при много ниска обща избирателна активност.^[33]

Кампанията за местните избори през 2015 г. е по-успешна. Зелените печелят 2,06 % от гласовете за общински съветници в София и са представени в Столичния общински съвет с един съветник – Иван Велков.^[34][35] С подкрепата на партията е избран кмета на община Горна Малина, независимия кандидат Ангел Жиланов, чиято програма е превръщането на Горна Малина в „зелена община“,^[36] както и един общински съветник.^[37] Двама общински съветници са избрани в Община Асеновград с листата на Зелените самостоятелно.^[38] В Луковит са избрани трима общински съветници.^[39] В Радомир са избрани двама общински съветници.^[40]

С подкрепата си за местни граждански активисти или участие в местни коалиции, Зелените успяват да реализират избор на общински съветник в Хасково (МК Сряда 7),^[41][42] един съветник в Тополовград (МК Възраждане),^[43] двама съветници в Сливен,^[44] един съветник в Силистра.^[45]

Заедно с Движение „Да, България!“ и ДЕОС се коалира, за да участва в изборите. Коалицията получава 101 217 гласа или 2,88% от гласувалите, поради което не влиза в Парламента.

Макар и в процес на промяна на името, ПП Зелените участва в изборите в коалиция Демократична България – Обединение“ (ДБО), заедно с ДСБ и ПП Движение „Да, България!“.

ПП Зелено движение определя своите представители в общата коалиционна листа на обединение с онлайн гласуване на Националния съвет, резултатите от което са обявени на 22 февруари 2019. Техен фаворит е биофермерът Албена Симеонова, следвана от учителя от „Заедно в час“ и зам.-директор на столично училище Росен Богомилов, еколога Тома Белев, музиканта Васил Гюров и Даниела Божинова – изследовател на електоралната демокрация, политическите права и референдумите.^[9][46]

На националното събрание на Зелено движение през 28 септември 2020 г. се гласува за „явяване на предстоящите парламентарни избори заедно с останалите двама членове на Демократична България“, както и отказ от „коалиция, с която и да е от политическите сили, представени в сегашното Народно събрание“.^[47]

На изборите коалицията привлича 302 270 гласоподаватели и реализира 27 депутатски мандата в XLV народно събрание, от които Зелено движение е представено от 4-ма народни представители.

Бургаският активист на Зелените Даниела Божинова e един от инициаторите и основните критици на петролопровода „Бургас – Александруполис“ и радетел за организирането на местни референдум, който да реши съдбата на спорния проект.^[48] Усилията на гражданските активисти и местната организация на Зелените дават резултат и в началото на 2009 г. общините Созопол, Бургас и Поморие се провеждат местни референдуми за реализирането на нефтопровода. Зелените активно агитират срещу проекта „Бургас – Александруполис“.^[49] През май 2009 г. в Община Поморие се провежда референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас – Александруполис“.^[50] Подобни са резултатите и в останалите черноморски общини.

Зелените заемат активна роля в проведения през 2013 година Национален референдум за или против развитието на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена мощност. Законът прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда изрично регистриране на партии за застъпване на позиции в референдуми, препраща към Избирателния кодекс. Въпреки това, ЦИК не приема процедури и формуляри за регистрации на партии за участие в кампаниите за национален референдум.^[51]

Съвместно с браншовата организация на производителите на фотоволтаична енергия от соларни панели, както и с коалиция от антиядрено настроени НПО „БелеНЕ“, Зелените сформират инициативен комитет, застъпващ алтернативната теза „против“ в референдума. Инициативният комитет прави неуспешен опит за регистриране на инициативен комитет, който да защитава позицията „не“ в насрочения за 28 януари национален референдум за ядрената енергетика. В опит да изпълнят изискването за представяне на подписка от поне 7000 избиратели, Зелените предоставят подписка от 7315, но след проверка в ГРАО коректни се оказват едва 6252, което става причина Централната избирателна комисия да откаже регистрация. Допълнителен срок не е предоставен от ЦИК и събраните допълнителни близо 2000 подписа са изгорени публично пред сградата на ЦИК от представители на инициативния комитет. Върховният административен съд потвърждава невалидността на представената подписка и непредставянето на допълнителен срок.^[52][53]

Зелените (официален сайт на партията)

Портал „Политика“          Портал „България“