Александру чел Бун – Уикипедия

Александру чел Бун
Alexandru cel Bun
войвода на Молдова
Роден
около 1375 г.
Починал
1 януари 1432 г. (57 г.)

Религияправославие
Управление
Период1400 – 1432
Герб
Семейство
РодМушати
Александру чел Бун в Общомедия

Александру чел Бун (на румънски: Alexandru cel Bun) или Александър Добрия, е молдовски войвода в периода април 1400 – януари 1432 г.[1]

Син е на Роман I. Наследява Юга Ологул (1399 – 1400 г.) и е наследен от своя син Илияш (1432 – 1433 г.)

Известен е с това, че отблъсква първото нашествие на османските турци срещу Молдова.

В течение на управлението си работи по укрепването на владенията си (организация на институциите, разрастване на търговията, признаване на Молдовската митрополия от Константинополската патриаршия), а външната му политика се състои преди всичко в подпомагането на борбата на Полша с Тевтонския орден.

На 12 март 1402 г. признава върховната власт на полския крал Владислав II. Полага васална клетва в Камениц на 1 август 1404 г., която подновена на 6 октомври 1407 г. в Лвов. Основава епископия в гр. Роман на 14 септември 1408 г. На 15 юли 1410 г., когато се състои Битката при Грюнвалд между полско-литовските войски и войските на Тевтонския орден, Александър Добрия изпраща свои войски в помощ на обединените полско-литовски сили.

През 1420 е регистрирана първото турско нападение срещу Молдова, но Александър отблъсква нападението на османската флота.

След смъртта му (1 януари 1432 г.) Молдова е изправена пред вътрешни междуособици, които отслабват държавата.

  • Илияш
  • Стефан II
  • Роман II
  • Богдан II
  • Александър II