Алкей – Уикипедия

Алкей Ἀλκαῖος
древногръцки поет
Алкей и Сафо. Атически червенофигурен калатос, ок. 470 г. пр. Хр. Сицилия
Роден	VII век пр.н.е. Митилини, остров Лесбос, Гърция
Починал	560 г. пр.н.е. Лесбос, Гърция
Литература
Период	VII – VI век пр. Хр.
Жанрове	политически песни, пиршествени песни, химни, любовни песни
Семейство
Партньор	Сафо
Алкей в Общомедия

Алкей (на старогръцки: Ἀλκαῖος) от Митилини, главния град на остров Лесбос, е древногръцки лирически поет. Днес са оцелели само отделни фрагменти от 10-те тома негови стихове, но в древността той е високо ценен. През елинистичния период Алкей е включен в списъка на „Деветимата лирични поети“.

Алкей произлиза от аристократичен род. Той участва активно в политическия живот на родния си град. Заедно с Питак участва в свалянето на първия тиран на Митилини – Меланхър, като през 600 г. пр.н.е. се сражава срещу Атина при Сигей. Там загубва щита си и описва случката в стихове.^[1] По-късно, след неуспешен опит за преврат срещу втория тиран – Мирсилий, Алкей е изпратен в изгнание и се завръща едва след смъртта на Мирсилий.

Поетът пише за всичко онова, което го вълнува – политика, природа, любов, вино. Според него човек трябва да извлича удоволствие от всяка една ситуация. Посвещава химни в чест на боговете и най-вече на Дионис. Негови са химните „Към Хермес“ и „Към Диоскурите“, от които са запазени някои откъси. За химна „Към Аполон“ черпим информация от преразказа му в проза, създаден от оратора Химерий. Алкей разработва и народни песни, като пише и свои, най-вече по повод народни празненства.^[1]

Произведенията му са на родния еолийски диалект, а езикът му е примесен с форми, характерни за Омир. Разнообразието от теми хармонира с разнообразието от метрика, за която поетът е особено ценѐн. Използва голяма и малка асклепиадова строфа и сапфическа строфа. Смята се, че той въвежда т.нар. алкеева строфа, която се състои от четири стиха. Първите два съдържат по единадесет срички, третият – десет, а четвъртият – девет. Съставена е от различни метрически стъпки.^[1]

В творбите си Алкей остро напада не само укрепилия се на власт тиран, но и всички останали управници. Известно време пребивава в Египет и вероятно посещава Тракия и Лидия. През Античността произведенията му са високо ценени, редактирани и издадени в 10 тома от александрийските философи Аристофан от Бизантион и Аристарх Самотракийски. Предполага се, че са били подредени по теми. До днес са запазени наименованията на групи стихове като „Бунтарски песни“, „Песни за пиршества“, „Химни“.^[1]

Алкей е сънародник и по-възрастен съвременник на Сафо, а според някои твърдения – и неин любовник. Той не остава безразличен както към личността, така и към поезията ѝ. Свидетелство за това са някои запазени фрагменти, за които се смята, че са част от поетическа преписка между двамата.^[1]

Последният сигурен факт за живота на Алкей е завръщането му в Родината през около 580 г. пр.н.е.^[1]

• В Общомедия има медийни файлове относно Алкей
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Алкей
• Творби на Алкей в Моята библиотека в превод на Борислав Георгиев

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat