Андре-Мари Ампер – Уикипедия

Андре-Мари Ампер André-Marie Ampère
френски физик и математик
Роден	20 януари 1775 г. Лион, Кралство Франция
Починал	10 юни 1836 г. (61 г.) Марсилия, Франция
Погребан	Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Екол политекник
Научна дейност
Област	физика, математика
Работил в	Екол политекник (1804 – 1828)[1] Колеж дьо Франс (1824 – 1836)
Повлиян	Дени Дидро, Д'Аламбер
Семейство
Съпруга	Катрин Каро
Деца	Жан-Жак Ампер
Подпис
Андре-Мари Ампер в Общомедия

Андрѐ-Марѝ Ампѐр (на френски: André-Marie Ampère) е знаменит френски физик, математик и естествоизпитател, считан за един от основните откриватели на електромагнетизма.^[2]

В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрически ток и магнитно поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 г. предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали.

Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математика, химия, философия, ботаника.

Роден е на 20 януари 1775 г. в Лион, Франция, в заможно семейство. Детските и юношеските години прекарва в малко семейно имение в Полемие, близо до Лион. Ампер получава добро домашно образование. Баща му е привърженик на теорията на философа Жан-Жак Русо, който твърдял, че децата не бива да се обучават в училища, а да им бъде позволено да се учат от самата природа, като наблюдават процесите, протичащи в нея и сами правят своите заключения.

Андре се опитва да смята преди да може да чете, а когато вече се научава да чете, бърза да премине към по-сложни занимания. Интересите му, а също и неговото творчество са разнообразни. Той изучава математика и физика, химия и ботаника, история и литература, латински и старогръцки, философия, пише стихове. Едва навършил 12 години изпраща в Лионската академия своята първа математическа работа за квадратурата на кръга. На 14-годишна възраст прочита многотомната френска енциклопедия, издадена от мислителите Дени Дидро и Д'Аламбер. Тя събужда у него любов към науката и жажда за повече знания. Андре разполага с богата колекция от книги в домашната библиотека, но когато библиотеката на баща му е изчерпана, започва да ходи в градската библиотека, за да изучава трудовете на велики учени.

След смъртта на баща си през 1793 г. е принуден да работи и започва да дава частни уроци. През 1799 г. се жени за Катрин Каро, която през 1800 г. ражда синът им Жан-Жак Ампер, който по-късно става известен историк, литературовед, член на Френската академия. Андре продължава да дава частни уроци, но поради недостиг на средства през 1802 г. е принуден да напусне семейството си и да стане редовен учител в град Бург. Същата година излиза от печат книгата му „Съображения върху математическата теория на игрите“ (Considerations sur la theorie mathematique du jeu, Лион, 1802), а през 1803 г. представя в Академията на науките доклад на тема „Приложение на вариационното смятане към задачите на механиката“, за който получава добри отзиви.

През 1804 г. получава предложение за работа в Париж. Отначало е назначен като репетитор, а през 1807 г. става професор в политехническото училище в Париж. Там Ампер написва първото си съчинение по математика. През 1814 г. става член на Френската академия на науките, а през 1824 г. – професор по експериментална физика в Колеж дьо Франс.

Умира на 10 юни 1836 г. в Марсилия на 61-годишна възраст по време на служебна командировка. Тридесет и три години по-късно тленните му останки са пренесени в Париж. На надгробната плоча е записано: „Той беше толкова добър и толкова скромен, колкото и велик.“ По-късно домът му в Полемие е превърнат в национален музей.

Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени безпорядъчно, магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. Хипотезата намира израз в закона на Ампер.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Андре-Мари Ампер.

Амперът като мерна единица първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес (1881) като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 г. Тя е задължителна за всички държави, подписали Конвенцията за метъра. Със Закона за мерките и измерителните уреди от 9 декември 1948 г. единицата ампер е узаконена и в България.

• Essai sur la philosophie des sciences, ou Exposition analytique d'une classification naturelle de toutes les connaissances humaines. 1e partie, André-Marie Ampère, Paris, 1834-1843 (дигитализация в Gallica)
• Le grand Ampère, d'après des documents inédits , Louis de Launay (1860-1938), Paris: Perrin & Cie, 1925. (дигитализация в Gallica)
• Description d'un appareil électro-dynamique construit, M. Ampère, Paris: Crochard, 1824, (дигитализация в Gallica)
• Mémoires sur l'électromagnétisme et l'électrodynamique, André-Marie Ampère, Paris: Gauthier-Villars, 1921 (дигитализация в Gallica)
• Exposé méthodique des phénomènes électro-dynamiques et des lois de ces phénomènes, André-Marie Ampère, Paris: Plasson, [1822] (дигитализация в Gallica)
• Considérations sur la théorie mathématique du jeu, Frères Perisse, Lyon, 1802 ISBN 9782876473263
• Description d'un appareil électro-dynamique, Bachelier, Paris, 1826 ISBN 9781110798247
• Sur la théorie mathématique des phénomènes électro-dynamiques, uniquement déduite de l'expérience, Firmin Didot, Paris, 1827 ISBN 9782876470682
• Essai sur la philosophie des sciences, ou, Exposition analytique d'une classification naturelle de toutes les connaissances humaines, Bachelier, Paris, 1834 ISBN 9781270918905
  • Essai sur la philosophie des sciences, vol. 1, Paris: Bachelier, 1838 дигитализация
  • Essai sur la philosophie des sciences, vol. 2, Paris: Bachelier, 1843 дигитализация
• Journal et correspondance, Paris, 1872.

• Неговото име носи лицей в Лион.
• През 1888 е открит паметник на Ампер в Лион.
• В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB Léonore NKC NLG Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat ZBMATH