Закон на Ампер – Уикипедия

Законът на Ампер (открит от Андре Мари Ампер) показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.

В оригиналната си форма законът на Ампер определя магнитното поле , причинено от ток с плътност :

където

е линейният интеграл по затворения контур (затворената крива) C,
е магнитното поле в ампери на метър [А/m],
е безкрайно малък векторен елемент от контура C,
е плътността на тока (в ампери на квадратен метър) през повърхността S, обхваната от контура C,
е диференциален векторен елемент, площ с посока нормална към площта S и с безкрайно малка големина,
е токът, обхванат от затворената крива C, или токът, който прониква през площта S.

Уравнението има следния запис в диференциална форма

където

е диференциален оператор за ротация.

Интензитетът на магнитното поле се свързва с магнитната индукция (измерва се в тесла [T]) посредством уравнението:

където е магнитната проницаемост на средата (измерва се в хенри на метър [H/m]).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ampere's Law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​