Магнитен поток – Уикипедия

Магнитният поток е физична величина, характеризираща интензитета на магнитното поле и заеманата от него област. Магнитният поток през повърхностен елемент е скаларното произведение на този елемент и магнитната индукция. Означава се с Φ и се измерва във вебери (Wb). Изменението на магнитния поток с времето води до появата на вихрово електрично поле.

Магнитният поток е мярка за количеството магнетизъм в резултат от действието на магнитно поле.

Потокът се дефинира като произведение от лицето на единица площ и интензитета на магнитното поле в посока, перпендикулярна на тази площ.

По-общо магнитният поток се определя като скаларно произведение от вектора на магнитната индукция и нормалния вектор към единица повърхнина.

Законът на Гаус за магнетизма твърди, че магнитният поток през всяка затворена повърхнина е равен на нула.

Това е следствие от наблюденията, че в природата не съществува единичен магнитен дипол. Магнитният поток в SI се измерва във вебери, а единицата за интензитет на магнитното поле е Wb/m² (вебери на квадратен метър).

където  – магнитен поток, а B е интензитетът на магнитното поле, наричан още плътност на магнитния поток.

dS това е произведение на повърхностен елемент dS с единичния нормален вектор перпендикулярен на тази повърхност: Законът на Гаус е:

Това уравнение, заедно с теоремата за дивергенция, дава следният резултат:

Магнитният поток, през която и да е затворена повърхнина, е винаги нулев.

За сравнение законът на Гаус за електрическия поток е:

където E – интензитет на електрическото поле, е плътността на свободните електрически заряди.

 – диелектричната проницаемост.

Можем да обобщим разликата така: в природата свободни електрически заряди съществуват, но свободни магнитни заряди не съществуват.

Промяната на магнитния поток индуцира електродвижещо напрежение в проводник, описвано със закона на Фарадей:

където е промяната на магнитния поток в затворения контур, обхванат от проводника.