Индуктивност – Уикипедия

Индуктивност на токов кръг (токов контур) е отношението на обхванатия от кръга магнитен поток към електрическия ток в кръга. Означава се с L.

Зависимостта между индуктивността L, напрежението u(t) и тока i(t) в една верига е:

$\displaystyle u(t)=L\,{\frac {di}{dt}}$ .

При фиксирана дължина на проводника максимална индуктивност притежава опънат проводник, а минимална – сгънатия на две проводник. Индуктивността на една навивка (на затворен контур) е пропорционална на обхваната площ S. При фиксирана дължина на проводника най-голяма площ обхваща навивката, чийто контур описва кръг. Затова навивките с кръгла форма пораждат висока индуктивност.

Индуктивността L на бобина с кръгло сечение (соленоид) с площ на сечението S е правопропорционална на квадрата на броя на навивките в намотката N и обратно пропорционална на дължината на бобината l:

\displaystyle L={\frac {\mu _{0}N^{2}S}{l}}

Тук μ₀ е магнитната константа (магнитната проницаемост на вакуума).

Измервателната единица за индуктивност в системата SI е хенри (символ: H). Наречена е на името на Джоузеф Хенри (1797 – 1878), американски учен, който е открил електромагнитната индукция независимо от Майкъл Фарадей (1791 – 1867).

При променливи токове индуктивността е като индуктивно съпротивление за веригата а отдаваната енергия е реактивна.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.