Електричен потенциал – Уикипедия

Серия статии на тема
Класическа електродинамика
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм
Електростатика Закон на Кулон Теорема на Гаус Електрически дипол Електрически заряд Интензитет на електрическото поле Електрично поле Електричен потенциал Електрет
Магнитостатика Магнит Магнитно поле Дипол Магнитен поток Магнитна индукция Интензитет на магнитното поле Магнитна проницаемост Магнитна възприемчивост Магнитен момент Намагнитване Феромагнетизъм Диамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Магнитна левитация Закон на Био-Савар Закон на Ампер
Електродинамика Електромагнитно поле Електромагнитна индукция Електромагнитно излъчване Дипол Сила на Лоренц Уравнения на Максуел Електромагнитен 4-потенциал Електричен потенциал Магнитен векторен потенциал Вълново уравнение Закъсняващ потенциал Оператор на Д'Аламбер Електрически диполен момент Електромагнит Ефект на Майснер
Електрическа верига Електрически ток Електрическо напрежение Волт-амперна характеристика Електрическо съпротивление Индуктивност Електрически капацитет Електрическа проводимост Електрически импеданс Закон на Ом Закони на Кирхоф Закон на Джаул-Ленц
Известни учени Хенри Кавендиш Майкъл Фарадей Андре-Мари Ампер Густав Кирхоф Джеймс Кларк Максуел Хайнрих Херц Алберт Абрахам Майкелсън Робърт Миликан Георг Ом Луи Неел
п б р

Международната организация по стандартизация (ISO) разглежда електричния потенциал в 3 аспекта:

Електричният потенциал при електростатичните полета е скаларна величина, която изразява количествено работата на електричните сили за пренасяне на единица електричен заряд от дадена точка на полето до безкрайност. Обикновено се бележи с ${\displaystyle V_{e},C}$ или ${\displaystyle \varphi }$. Числено е равен на отношението на работата към електричния заряд:

${\displaystyle V_{e}={\frac {A}{q}}}$

Градиентът от електричния потенциал с обратен знак е равен на електричния интензитет:

${\displaystyle E=-\operatorname {grad} \,V_{e}}$

Измервателната единица за електричен потенциал е волт (${\displaystyle \mathrm {V} }$):

${\displaystyle \mathrm {{V}={\frac {J}{C}}} }$, или джаул върху кулон.

Потенциалната разлика (наричана още напрежение) между две точки O и N се определя като линеeн интеграл на електричния интензитет от т. O до т. N:

${\displaystyle U=V_{e}(N)-V_{e}(O)=\int \limits _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathbf {dl} .}$

Равенството важи за случая, когато магнитното поле не се изменя във времето. За изменящи се във времето полета

${\displaystyle -\int _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathrm {d} {\boldsymbol {\ell }}\neq V_{e}(N)-V_{e}(O),\,}$

за разлика от електростатиката.

Електродвижещото напрежение се получава, ако енергията, получена от един източник, се раздели на електричния заряд, пренесен през източника.

И трите величини се измерват във волтове. Международната електротехническа комисия е въвела като общо понятие за тези близки по значение величини английската дума voltage (напрежение).

• Страница на IEC

• „Основи на електротехниката“, Л. Ананиев, П. Мавров, издателство „Техника“, София, 1995