French
DeutschАнтим Ловчански – Уикипедия
| Антим | |
| български духовник | |
| Роден | 21 ноември 1884 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Цариградска българска духовна семинария Черновицки университет |
Антим е висш български православен духовник, ловчански митрополит от 1937 до 1939 година.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е със светското име Никола Шивачев на 21 ноември 1884 година в село Еникьой, Узункюприйско.[1] Учи в родното си село, а след това в Узункюпрю[1] и в Одрин, където завършва Одринската българска мъжка гимназия.[2] От 1902 до 1908 година учи в Цариградската духовна семинария.[1][2] В Цариград на 27 декември 1906 година е подстриган и ръкоположен за йеродякон.[2]
В 1908 година е ръкоположен за йеромонах и продължава образовението си в Богословския факултет на Черновицкия университет, Русия, който завършва в 1912 година.[2][1] В 1914 година защитава докторска дисертация в Историко-философския факултет в Черновци на тема „История на аварите“, след което се завръща се в България.[2]
В 1914 – 1915 година работи като учител-възпитател в новооткритата Софийска духовна семинария. В 1915 година става протосингел на Струмишката митрополия.[2][4] По-късно е назначен за синодален проповедник във Врачанската епархия, като чете проповеди в неделите и празниците в различни църкви в епархията и наблюдава проповедническата дейност на епархийските свещенослужители.[2] Във Враца в 1917 година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за духовник и преподавател по българска история и немски език във Военното училище в София. От 1918 до 1922 година е протосингел на Софийската митрополия и настоятел на катедралата „Свети Александър Невски“.[4][2] По-късно е настоятел на цариградския храм „Свети Стефан“.[4][2] На 16 декември 1926 година е назначен за ректор на Духовното училище при Бачковския манастир. От 1928 до 1931 година отново е протосингел на Софийската митрополия.[2]
На 19 юни 1931 година е ръкоположен за епископ с титлата „Траянополски“ и от ноември 1931 година до август 1936 година е ректор на Софийската семинария.[2] На 16 август 1936 година е назначен епископ за инспекция и особени поръчения на Синода и редактор на „Църковен вестник“ и списание „Духовна култура“.[4][2]
На 26 септември 1937 година е избран и на 14 ноември 1937 година канонично утвърден като ловчански митрополит.[2] Полага грижи за паството, клира и манастирите в епархията особено за Гложенския манастир. Подема инициатива за построяване на нов катедрален храм в центъра на Ловеч.[4]
Почива на 4 март 1939 година в село Надежда до София. Погребан е в Ловеч до олтара на катедралния храм „Света Троица“.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Антим е автор на множество трудове на църковно-исторически, патристични и догматични теми.[4]
- Опитите на Рим да подчини Българката църква при царете Бориса и Калояна (София, 1916)[5]
- Истините на православната вяра (София, 1918)[5]
- Религиозни проблеми (София, 1922)[5]
- Църквата „Св. Стефан“ в Цариград (София, 1925)[5]
- Християнството на Балканския полуостров (София, 1929)[5]
- Етиката на св. Василий (Станимака, 1927)[5]
- Материали за историята на българския църковен въпрос (София, 1929)[6]
- Св. Киприан като църковен учител (София, 1929)[6]
- Християнски ли са нравствените и философските идеи на Гьотевия Фауст (София, 1936)[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 141.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 5-89572-016-1. с. 184 - 185. Посетен на 17 септември 2017.
- ↑ Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 218.
- ↑ а б в г д е ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 142.
- ↑ а б в г д е Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 143.
- ↑ а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.
| пръв | → | траянополски епископ (19 юни 1931 – 26 септември 1937) | → | Симеон |
| епископ Борис Стобийски | → | ректор на Софийската духовна семинария (ноември 1931 – август 1936) | → | епископ Евлогий Смоленски |
| Димитър Дюлгеров | → | главен редактор на „Църковен вестник“ (1936 – 1937) | → | Христо Попов |
| Максим Браницки (управляващ) | → | ловчански митрополит (26 септември 1937 – 4 март 1939) | → | Филарет |
