Ариел (спътник) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ариел.

Ариел
естествен спътник на Уран
Ариел заснета от апарата Вояджър 2
Ариел заснета от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит отУилям Ласел
Дата24 октомври 1851 г.
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Ексцентрицитет (e)0,0012
Орбитален период (P)2,52 дни
Инклинация (i)0,041°
Физически характеристики
Радиус (r)190 900 km
Площ4 200 000 km2
Маса (m)1,35×1021 kg
Средна плътност1,67 g/cm3
Екваториална гравитация0,23 m/s²
Период на въртене2,52 дни (синхронен)
Албедо0,39
Повърхностна температура (T)~80 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно наляганеняма
Размери1162×1156×1155 km
Ариел в Общомедия

Ариел е естествен спътник на Уран. Открит от английския астроном Уилям Ласел на 24 октомври 1851 г. едновременно със спътника Умбриел. Спътникът носи името на героиня от произведението на Александър Поуп Влизане с взлом.

Името Ариел както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел,[1] който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел. [2] Понякога Ариел бива наричана Уран-1.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Единственият апарат, изследвал Ариел, е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследваноо е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. Вояджър 2 прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 km от спътника.[3]

Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.

Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел:

Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.

  1. Adsabs.harvard.edu Посетен на 26 януари 2009 година
  2. adsabs.harvard.edu
  3. Voyager Mission Description. Посетен на 29 май 2006