Армутчи – Уикипедия
- Тази статия е за селото в дем Кукуш. За селото в окръг Тулча вижте Армутлия.
Армутчи Μεγάλη Βρύση | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 120 m |
Население | 412 души (2021 г.) |
Армутчи в Общомедия |
Армутчи или Армутлия (на гръцки: Μεγάλη Βρύση, Мегали Вриси, до 1927 година: Αρμουτσή или Армутци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 120 m надморска височина,[2] на 4 km северозападно от Кукуш (Килкис).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Армутчи е малко турско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Армутлия (Armoutlia) е посочено като село в каза Аврет хисар с 40 къщи и 105 жители помаци.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Армутчи има 350 жители българи християни и 20 цигани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Армутчи попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Армутчи има 80 къщи турци.[6]
В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Вриси.[7] Жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци, предимно от Понт и Кавказ.[2] В 1928 година Армутчи е представено като чисто бежанско село със 121 бежански семейства и 451 души.[8]
Населението традиционно се занимава с отглеждане на пшеница, сусам и детелина и в по-малка степен със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Чаири[3] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[9] | местност на Ю от Хайдарли[3] |
Патоза[3] | Πατόζα | Алония | Άλώνια[9] | възвишение на Ю от Хайдарли[3] |
Тузя[3] | Τούσγια | Алики | Αλυκή[9] | възвишение на ЮИ от Армутчи и на ЮЗ от Кукуш (208 m)[3] |
Баири[3] | Μπαΐρια | Херса | Χέρσα[9] | възвишение на ЮИ от Армутчи и на З от Кукуш (255 m)[3] |
Чаири[3] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[9] | местност на ЮЗ от Армутчи и на С от Хайдарли[3] |
Караагач[3] | Καραγάτσι | Фтелия | Φτελιά[9] | местност на С от Хайдарли[3] |
Буюктепе[3] | Μπογιούκ | Транос | Τρανός[9] | възвишение на И от Армутчи и на Ю от Янешево (266 m)[3] |
Серсемли[3] | Σερσεμλή | Хазорема | Χαζόρεμα[9] | река на С от Армутчи и на Ю от Хаджи Юнус[3] |
Коджа Хисар[3] | Κοτζά Χισάρ | Кастрон | Κάστρον[9] | възвишение на СИ от Армутчи и на И от Хаджи Юнус (214,4 m)[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 330[2] | 467[2] | 484[2] | 732[2] | 590[2] | 527[2] | 474[2] | 468[2] | 457 | 502 | 492 | 412 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
|