Равна (дем Кукуш) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.
Равна
Ίσωμα
— село —
Гърция
40.9875° с. ш. 23.1622° и. д.
Равна
Централна Македония
40.9875° с. ш. 23.1622° и. д.
Равна
Кукушко
40.9875° с. ш. 23.1622° и. д.
Равна
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина639 m
Население333 души (2001)

Равна, Рамна или Долна Равна (на гръцки: Ίσωμα, Исома, до 1927 година Ράβνα, Равна[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Равна има население от 333 души (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в източните склонове на Карадаг (Мавровуни) и на практика географски принадлежи на Сярско, а не на Кукушко.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Рамна (Ramna) е посочено като селище в Сярска каза със 120 домакинства, като жителите му са 140 мюсюлмани и 200 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Равна, политически не принадлежи на Сярската каза; черковно то влиза в Сярската епархия. голямо село в Круша планина; вижда се от пътя Солун Сяр. Наоколо много юручки села (махали).[3] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Равна е село в Нигритска нахия на Сярска каза и има 840 жители българи християни и 320 турци.[4]

Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. През 1903 – 1904 година между българската (екзархийската) и гъркоманската (патриаршистката) общност в селото има спор за използването на местната църква и училище.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Равна (Ravna) има 640 българи екзархисти и 384 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.[6]

По време на Балканската война 10 души от Равна се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която обезоръжава турското население и спасява християнското.[8]

Думбалаков пише, че християнското население на Равна се състои от

„ петдесет български и още толкова гръцки къщи.[9] “

В България

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„ Селото Равна се намира в най-крайната северозападна част на Лъгадинската околия, разположено в недрата на източните склонове на Круша планина, всред висока, но равна и доста плодородна местност. То бе неголямо село, населено от българи и турци. Последните бяха по-малочислени. Българите до Балканската война се деляха и още на екзархисти и патриаршисти, броят на които беше почти наравно. Имаха една черква, в която се редуваха последователно, а училищата им бяха отделно.[10] “

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[10]

Общински кмет става равненецът П. Атанасов, но в селото не остава постоянно българска военна част. През първата половина на ноември в селото са разквартирувани 15 гръцки войници, които започват пропаганда сред селяните да не признават българската власт. В селото влиза и андартският капитан Яни Рамненски, родом от Равна. През втората половина на ноември гърцките войници и няколко андарти се опитват да изгонят българските стражари и да заменят кмета с местен гъркоманин, но българската власт е възстановена от войска от Негован. На 1 април става подобен инцидент след като в селото пристигат 30 гръцки войници, начело с подпоручик. През втората половина на април гръцката войска се изтегля от Равна.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Междусъюзническата война в 1913 година селото е опожарено от гръцката армия,[12] а след това остава в пределите на Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Исома.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 33 семейства и 115 жители бежанци.[14] В 1952 година в селото се заселват и две каракачански фамилии – Димоянис и Спанос.[15]

Селото се премества няколко километра на югоизток. В старото село е запазена само църквата „Свети Атанасий“. Съборът на селото е на 2 май. В селото има паметник на родения там андартски капитан Яни Рамненски.

Прекръстени с официален указ местности в община Равна на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Големи чаири[16] Μεγάλα Τσαΐρια Меагала Ливадия Μεγάλα Λιβάδια[17] местност на ЮИ от Равна и на З от Лахна[16]
Керлис[16] Κερλίς Калогирос Καλόγηρος[17] възвишение на ЮИ от Равна и на З от Лахна[16]
Таш бунар[16] Τάς Μπουνάρ Петропиги Πετροπηγή[17] възвишение на ЮИ от Равна[16]
Куру[16] Κουρου Дасеро Δασερο[17] местност на ЮИ от Равна[16]
Корита[16] Κοριτα Скафи Σκάφη[17] река на ЮИ от Равна[16]
Кавак[16] Καβάκι Левкес Λεύκες[17] река на ЮИ от Равна[16]
Кочана[16] Κοτσι Крияри Κριάρι[17] река на И от Равна[16]
Гюкчели Γκιουκτσέρι Скотинорема Σκοτεινόρεμα[17] река
Дели Рамазан[16] Ντελή Ραμαζάνι Саракоци Σαρακοστή[17] местност на И от Равна[16]
Караник Καρανίκ Мавро Рема Μαύρο Ρέμα[17] река
Чифлик Ери[16] Τσιφλίκ Έρη Периволи Περιβόλι[17] възвишение на СИ от Равна (519,1 m)[16]
Армутлу Бурун[16] Άρμουτλοΰ Μπουρούμ Ахладиес Άχλαδιές[17] възвишение на СИ от Равна (544 m)[16]
Коджа Баглари[16] Κοτζά Μπαγλαρί Амбелия Άμπέλια[17] възвишение на СИ от Равна (495 m)[16]
Мил Чешмеси[16] Μιλ Τσισμισή Амовриси Άμμόβρυση[17] възвишение на СИ от Равна (522 m)[16]
Фудуклук[16] Φουντουκλοϋ Фундуки Φουντούκι[17] река на З от Турица[16]
Пилаф тепе[16] Πιλάφ Λόφος Митакас Μύτακας[17] възвишение на СИ от Равна (610 m)[16]
Добра[16] Ντόμπρα Исиорема Ίσιόρεμα[17] река на ЮИ от Равна[16]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Равна
  • Велик Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Велик Матов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[19]
  • Велин Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Гоце Дивлев (1907 – 1939), български комунист и деец на ВМРО (обединена)
  • Костадин Митов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[21]
  • Костадин Стоянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[22]
  • Кръстьо Сотиров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • Петре Капитан, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[24]
  • Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[25]
  • Стоян Атанасов Стоянов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[26]
  • Христо Стоянов Харистидев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[27]
  • Яне Димитров Мишов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[28]
  • Яни Рамненски (1885 – 1923), гръцки андартски капитан
Починали в Равна

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
  3. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 176, 180.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  8. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 203 - 210.
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 209.
  10. ↑ а б Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 180.
  11. ↑ Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 195 - 197.
  12. ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Равна на сайта на Дем Круша, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103180708/http://www.kroussia.gr/cms/front_content.php?idcat=131, посетен на 23 ноември 2008 
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 450.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 756.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Равна_(дем_Кукуш)&oldid=12188450“.