French
DeutschАтанас Мурджев – Уикипедия
| Атанас Мурджев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Атанас Мурджев в Общомедия | |
Атанас (Тано) Перев Мурджев или Мурджов с псевдоним А. Планински[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Мурджев е роден на 31 януари 1872 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с Даме Груев, Пере Тошев и Гьорче Петров. Мурджев е един от първите членове на ВМОРО в 1894 година, привлечен от Груев като агитатор и организатор, а впоследствие става четник.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
| „ | В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[2] | “ |
В 1896 година действа с Гоце Делчев в Разлога, а след това в 1897 година участва в организирането на бомболеарната на ВМОРО в село Сабляр.[3] В 1898 година е предаден, арестуван и затворен в Прилеп. Успява да избяга в България. Навлиза с чета в Щипско.[4]
По-късно Мурджев преминава на страната на Върховния комитет и навлиза в Македония с четата на Кочо Муструка.[5]
През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Провадийското дружество.[6]
През 1902 година край Сборско пресреща върховистката чета на Тома Пожарлиев, след което двете чети заминават за Прилепско.[7] На 2 септември 1903 година в Руен планина Атанас Мурджев освещава знамето на Разградското македоно-одринско дружество, с което влиза в Македония и участва Илинденско-Преображенското въстание.[8] В началото на въстанието четите на Атанас Мурджев, Тома Пожарлиев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев и Никола Дечев със 152 души се намира в Кратовско. Там се сражават на 25 септември над Луково 15 часа и дават 8 жертви, сред които и войводите Григор Манасиев, Иван Топчев и Никола Дечев.[9]
След това Мурджев се изтегля в България, където става войвода на новоорганизирана чета от 400-500 души, заедно със Сотир Атанасов, Никола Пушкаров и Ганчев. В неговата чета е и Григор Соколов - Ляме, който след последвал скандал между двамата минава на страната на сръбската пропаганда в Македония.[10] Четата води боеве с турски аскери при Крива паланка и Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническото знаме в своя дом, а през 1943 година го предава на Главния военен музей.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четите на Яне Сандански и Дончо Златков и в нестроевата рота на 13 кукушка дружина.[12]
През май 1913 година е избран за член на революционния щаб на Тиквешкото въстание. След Междусъюзническата война се установява в България.
През Първата световна война получава задача от командването на българската армия да прочиства Македония от чети на сръбската пропаганда.[13] Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[14]
Почива в Тетевен на 21 април 1944 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55-56.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 78-80.
- ↑ Дино Кьосев, Гоце Делчев. Писма и други материали, стр.89
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 243.
- ↑ Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 353.
- ↑ Кръстю Лазаров, Спомени
- ↑ Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 474.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 31, 59.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
