French
DeutschСотир Атанасов – Уикипедия
| Сотир Атанасов | |
| български офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1940 г. |
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
| Сотир Атанасов в Общомедия | |
Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон,[1] е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.[2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията[3].
По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение,[4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.
По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12-и артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.
Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.[5][6]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1899)
- Поручик (1903)
- Капитан (15 август 1907)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (5 юли 1920)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ -
Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“ -
Сборната чета на Сотир Атанасов, Илия Карабиберов, Антон Шипков и други -
Офицери от Македоно-одринското опълчение. Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев; Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов -
Сотир Атанасов хвърля граната
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24, 58, 62.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 160.
- ↑ Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
