Илия Кърчовалията – Уикипедия

Илия Кърчовалията
български хайдутин и революционер
Фото: Димитър Карастоянов
Роден	1856 г. Кърчово, Османска империя
Починал	юли 1918 г. (62 г.) Кърчово, Царство България
Награди	Военен орден „За храброст“
Семейство
Деца	Митьо Илиев
Илия Кърчовалията в Общомедия

Илия Аргиров, известен като Кърчовалията, Джутю или Дедо Илия^[1], е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в 1856 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство и от малък работи като овчар и слуга, тъй като баща му и двамата му брата са убити от турци, а майка му умира от скръб. Започва да произвежда дървени въглища, но след като е измамен от гръцки търговец става хайдутин.^[2] Четник е при Георги Зимбилев. Участва в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Стоян Карастоилов. След поражението му продължава да се занимава с хайдутство. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет и се включва в Четническата акция.

В 1897 година се присъединява към ВМОРО под въздействието на Гоце Делчев, загърбва харамийството и води чета от 6 души в Сярско и Демирхисарско^[3]. От 1899 година е войвода в Неврокопско. От 1902 година е демирхисарски (валовищки) околийски войвода. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг от Демирхисарско.^[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родния си край, начело на сборна чета с Яне Сандански. След поражението на въстанието се обявява против Сандански и е отстранен от окръга, макар да му е отказано да бъде въоръжен и да действа в Сярско против Санданистите.^[5] От 1906 до 1908 година е пунктов началник на ВМОРО в Рила, България.

След Хуриета се връща легален в Кърчово, но в 1909 година е арестуван заедно с Георги Башлията и още трима четници и осъден на доживотен затвор за подготвяне на атентат срещу Яне Сандански.^[6] В 1911 година е амнистиран. При избухването на Балканската война в 1912 година застава начело на Дванадесета партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.^[7]

От 1913 година е пунктов началник в село Петрово, Демирхисарско.^[8][9]

През септември 1915 година старши подофицер Аргиров завежда разузнавателен пункт № 6 в Петрово на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.^[10] Илия Кърчовалията е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.^[11]

Умира в Кърчово в 1918 година.^[12][13]

Илия Кърчовалията е баща на войводата на ВМРО Митьо Илиев.

Портал „Македония“