French
DeutschМарко Христов – Уикипедия
| Марко Христов | |
| български революционер | |
.jpg) | |
| Роден | 1879 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | За военна заслуга |
| Марко Христов в Общомедия | |
Марко Христов Марков, наричан Мирче[1][2] и Мирчо Сопотски,[3] е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Марко Христов е роден през 1879 година в демирхисарското село Сопотница, тогава в Османската империя. През 1902 година се присъединява към четите на Велко Марков[4][5] и Гюрчин Наумов. Участва в сражението при Ракитница през май 1902 година.[6] През Илинденско-Преображенското въстание със своя селска чета участва в отбраната на Крушевската република. Сражава се още при местностите Кале, Бушева чешма и други.[4] През 1905 година е четник при Никола Карев[7] и участва в сражение при кратовското село Райчани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на 6-а Охридска дружина и Сборна партизанска рота на МОО.[8]
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Марко Христов е награден с орден „За военна заслуга“.[9]
След това се установява в Свободна България. Живее във Видин, където е деец на Видинското македонско благотворително братство.[10]
В 1941 година посещава родното си село Сопотница след освобождението, но седмица след това почива на 30 юли 1942 година.[4][11][12]
На 5 април 1943 година вдовицата му Анастасия Христова, родом от Брезово и жителка на Брезово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Майски, Н. К. Вмѣсто ревизии - приключения // Илюстрация Илиндень 7-8 (67-68). Илинденска организация, Май-Юний 1935. с. 23 - 24.
- ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 300.
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 37.
- ↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 5 февруари 2012 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 499 – 500.
- ↑ Скръбна весть // Илюстрация Илиндень XIV (9 (139). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1942. с. 17.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 501.
