Методи Бойчев – Уикипедия
Методи Бойчев | |
български офицер | |
Офицери от МОО. Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев. Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов | |
Роден | |
---|---|
Починал | 3 септември 1931 г. |
Методи Стоянов Бойчев или Бочев е български военен. Роден е в Търново. В 1912 година в Балканската война като капитан ръководи създаването на 9 велешка дружина на Македоно-одринското опълчение. Дружината е подготвена и обучена в Русе, като доброволците дори успяват да проведат стрелби. В сравнение с личния състав на всички останали дружини опълченците от 9 дружина са най-добре организирани и екипирани.[1] По време на военната си кариера служи в 18-а пехотна дружина, флота и 7-и пехотен резервен полк.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 188?)
- Поручик (24 март 1886)
- Капитан (1888)
- Майор (28 юли 1913)
- Подполковник (30 януари 1920)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 97.
- ↑ Руменин, стр. 89
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.