Дванадесети артилерийски полк – Уикипедия
Дванадесети артилерийски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 10 септември 1915 – 1 юни 1923 1 юли 1940 – 28 август 1940 27 октомври 1940 – 28 декември 1940 2 февруари 1941 – 9 октомври 1941 4 юли 1943 – 7 юли 1944 септември 1944 – 10 август 1945 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Враца (1915 – 1919) Шумен (1940 – 1945) |
Дванадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1915 година, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 10 септември 1915 година, когато във Враца се формира Дванадесети артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделния с по три батареи и нестроеви взвод.[1] Влиза в състава на 6-а артилерийска бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) под командването на подполковник Димитър Райчев, на 1 октомври 1919 година е разформирован, като до 1 април 1923 година действа Ликвидационен щаб.[1][2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 25 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1195 | Коне: 1070 | Обикновени коли: 148 Товарни коли: 148 Специални коли: 3 | Пушки и карабини: 53 Полски с.с. оръдия: 24 |
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) на 1 юли 1940 г. в Шумен е формиран Дванадесети дивизионен артилерийски полк, който мобилизира запасни чинове за преподготовка и на 28 август 1940 го е разформиран. За периода от 27 октомври до 28 декември 1940 г., от 20 февруари до 9 октомври 1943 г. и от 4 юли до 7 юли 1944 г. е формиран и съответно разформиран. До началото на заключителния етап на войната е на Прикриващия фронт или в окупационното пространство, след което е разформиран. Отново е формиран за първата фаза на войната срещу Германия в която участва само 1-во возимо и 4-то товарно отделение, а във втора фаза с целия си състав. Участва в боевете при Бели монастир, Хенче, Буканове, и Средище. На 10 август 1945 е демобилизиран, като имуществото му е предадено на 11-и дивизионен артилерийски полк.[1][3]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Дванадесети артилерийски полк (10 септември 1915 – 1923)
- Дванадесети дивизионен артилерийски полк (1940 – 1941, 1943 – 1945)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Димитър Райчев | от септември 1915 |
2. | Подполковник | Димитър Карадимов | 1915 – 1918 |
3. | Подполковник | Христо Златарев | Втора световна война |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 209
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 815, История на фондообразувателя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.