Четиринадесети пехотен македонски полк – Уикипедия

Четиринадесети пехотен македонски полк
Школа за кандидат подофицери при 14 пехотен македонски полк, 1938 – 1939, Горна Джумая
Информация
Активна19 януари 1889 – 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабРадомир (гарнизон) (от 1889)
София (щаб) (1896)
Дупница (гарнизон) (от 1904)
Годишнини1 декември („Св. Наум“) (до 17.10.1891)
27 юли „Св. Седмочисленици“ (от 17.10.1891)
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Никола Желявски
Четиринадесети пехотен македонски полк в Общомедия

Четиринадесети пехотен македонски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Четиринадесети пехотен македонски полк е формиран в Радомир под името Четиринадесети пеши македонски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. и съгласно заповед № 452 от същата дата. В състава му влизат 2-ра и 3-та дружини на Тринадесети пеши рилски полк, като получават поредност съответно 1-ва и 2-ра дружина.[1][2] На 17 октомври празникът на полка е променен от 1 декември („Св. Наум“) на 27 юни („Св. Седмочисленици“).[3]На 19 октомври 1891 г. в Кюстендил княз Фердинанд I дарява формени знамена на две от дружините. През 1896 г. щабът на полка се премества в София, а от март 1904 г. в Дупница. През август 1912 г. полкът взема участие в бригадните дивизионни маневри в околностите на Дупница, Самоков, Радомир и Кюстендил[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на загиналите от 14 пехотен македонски полк от село Пороминово през Балканската война

При обявяването на мобилизацията за Балканската война (1912 – 1913) към полка преминават 3-та и 4-та дружина от 5 пехотен дунавски полк, един парков взвод и една допълваща дружина.[2] През Балканската война, в състава на Седма пехотна рилска дивизия преминава турската граница при поста Дамянци и завзема Царево село, Стамер, Кочани, връх Керезли и Градец.

В Междусъюзническата война (1913) води боеве при Райчани, Лепопелци, Върбица, Долани, Каменица, височината Лишка махала, Габрово.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]
Пощенска картичка от времето на Първата световна война, отпечатана от 14 полк и описваща бойния му път
Гърбът на картичката с печат на 13 рота
Церемониален марш на 14-и пехотен македонски полк, Струмица, 26 април 1941

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 51
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4992
Коне: 540 Обикновени коли: 1
Товарни коли: 568
Пушки и карабини: 4329
Картечници: 4

През 1915 година участва в овладяване на Калиманското поле и Чеган планина, височините при станция Удово, Пирава, Терзели, Калково, битката при Костурино, Злешево, Висок камък и Фурка. През 1916 г. воюва при Еникьой и Горно Караджово, през 1917 година – при Долна Джумая и през 1918 година при селата Конопище, Долна Бошава и Чемерско.

На 15 април 1917 година от четвъртите дружини на 13 пехотен рилски, 14 пехотен македонски и 26 пехотен пернишки полк се формира 84-ти пехотен полк.[4]

На 23 и 24 юни 1917 година в редиците на 3-та, 7-а и 8-а рота се разразява бунт против войната, поради което 258 чинове от полка са осъдени от 7-и дивизионен полеви военен съд.[1]

Знамето на полка е наградено с Възпоменателни медали за войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 от 18 ноември 1920 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 14 пехотна македонска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 14 пехотна македонска дружина и 6 петричка жандармерийска дружина, част е от състава на 7 пехотна рилска дивизия, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]
Четиринадесети пехотен македонски полк влиза в Струмица при освобождението на града през април 1941 г. Източник: ДА „Архиви“
Албум със снимки на цар Борис III, офицери, войници и други лица с посвещение на Царя от 14-и пехотен полк в Македония, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“

След влизането на страната във Втората световна война, още през април 1941 г. полкът заминава за Струмица, където остава до юни 1942 г., след което до април 1943 г. е в Прокупле. От април до септември 1944 г. е на Халкидическия полуостров при Неа Триглия. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води военни действия при Комарян, Байково, Червените сипеи.[1]

По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира 14 допълваща дружина, към която се числи и Горноджумайската и Светиврачката гвардейска дружина, както и 4-та, 5 и 6 гранична рота.[1]

Наследник на полка е 23-ти стрелкови полк.[2]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четиринадесети пеши македонски полк (1889 – 1892)
  • Четиринадесети пехотен македонски полк (1893 – 1 декември 1920)
  • Четиринадесета пехотна македонска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Четиринадесети пехотен македонски полк (1928 – 1944)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Васил Черепов през 1892
Подполковник Никола Желявски 1895
Полковник Никола Желявски от 1903
Полковник Стефан Петров към 1904
Подполковник Пею Банов 1912 – 1915
Подполковник Тодор Комсиев 15 септември 1915 – 1917
Подполковник Петър Динолов Първа световна война
Подполковник Емануил Ангелов 1917 - 1918
Полковник Никола Недев 1932 – 1934
Майор Георги Димитров от 1933
Подполковник Иван Донков от 1936
Подполковник Любен Димов от 1940
Полковник Константин Мървев 1945 – 1945
Полковник Тодор Шумков 1947 – 1948?

Други командири: Александър Симов, подполковник Печев

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 36 – 37
  2. а б в г ДВИА, ф. 76, История на фондообразувателя
  3. Държавен вестник, бр. 248 от 1891 г., с. 3
  4. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.