Четиридесет и осми пехотен дойрански полк – Уикипедия

Четиридесет и осми пехотен дойрански полк
Офицери от 48 пехотен полк в Добруджа, 1917 г.
Информация
Активнасептември 1912 – август 1913
септември 1915 – октомври 1918
11 септември 1943 – 9 октомври 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Четиридесет и осми пехотен дойрански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Историята на полка започва през септември 1912 година, когато във Враца е формиран в четиридружинен състав Четиридесет и осми пехотен полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Балканска (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) в състава на 10 пехотна сборна дивизия, като води военни действия Одринската и Чаталджанската операция, Булаирския бой и при Арнауткьой. След войната, през август 1913 е разформирован.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Формиран е отново през септември 1915 година във Варна и влиза в състава на 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 61
Подофицери и войници: 3885
Коне: 241 Обикновени: 44
Товарни: 176
Специални: 4
Пушки и карабини: 2953
Картечници: 4

След края на войната, през октомври 1918 е демобилизиран и разформиран.[1][2] Дейстащите му чинове се зачисляват към 8 пехотен приморски полк.[3]

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран съгласно заповед № 72 от 1 септември 1943 под името 48 пехотен дойрански полк с щаб на 1-ва дружина в Струмица, а на 2-ра в Гевгели. Влиза в състава на 17 пехотна щипска дивизия от Пета българска армия, като към полка се числят 15 и 16 граничен участък. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 2-ра конна бригада, като участва в боевете при Струмица, Турново и Радово. Разформиран е съгласно заповед № 11 от 9 октомври 1944.[1]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четиридесет и осми пехотен полк (септември 1912 – 12 октомври 1918)
  • Четиридесет и осми пехотен дойрански полк (1 септември 1943 – 9 октомври 1944)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Георги Иванов Балканска война
2. Полковник Христо Енчев Първа световна война (към 31 август 1916)
3. Полковник Добри Коларов Първа световна война
4. Подполковник Никола Сарафов от 1943

Други командири: Петко Момчилов

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 72
  2. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  3. ДВИА, ф. 88, История на фондообразувателя