Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк – Уикипедия

24-ти черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк
Войници от 3-та картечна рота при 24-ти черноморски полк, 18 ноември 1917 г.
Информация
Шеф	царица Елеонора (1912 – 1919)
Активна	14 февруари 1889 – 10 септември 1919 1928 – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк

Двадесет и четвърти черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк е български полк, част от Трета пехотна балканска дивизия.

Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк е формиран в Бургас под името Двадесет и четвърти пеши черноморски полк на 14 февруари 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 3^-та и 4^-та дружини на 11^-и пеши сливенски полк. ^[1] Дружините са наследници съответно на 11^-а айтоска и 12^-а бургаска дружина. На 9 август 1912 шефството на полка е поверено на Нейно величество Царица Елеонора.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е част от Втора бригада на Трета пехотна балканска дивизия. Взема участие в боевете при Гечкинли, Бунархисар, Лозенград, Чаталджа. На 18.10.1912 г. в боя при Бунархисар ефрейтор Иван Арбаджиев пленява турско бойно знаме.

През Междусъюзническата война (1913) остава в същата организационна структура и води боевете при Долни Балван и при Царските и Доленски височини (Македония).

През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1^-ва бригада от 3^-a пехотна балканска дивизия (Втора армия).^[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

Полкът изпълнява успешно поставените му задачи в успешно проведената Косовска операция (1915) и Чеганска операция (1915). Във втория етап на войната заема за отбрана района на платото Добро поле, където е нанесен главният удар на Антантата при пробива на фронта.

На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11^-и пехотен сливенски, 24^-ти пехотен черноморски, 29^-и пехотен ямболски и 32^-ри пехотен загорски полк се формира 80^-и пехотен полк.^[2]

След пробива повечето от личния състав на полка участва във Войнишкото въстание.

На 10 септември 1919 година на основание предписание №1034 полкът е разформирован, като съставът му се превежда към 11^-и пехотен сливенски полк. Остава да действа Ликвидационен щаб, който през 1920 година е преименуван на Ливидационно бюро. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 39^-а пехотна солунска дружина и 11^-а жандармерийска дружина, но до 1934 година носи явното название 39^-а пехотна солунска дружина.^[1]

През 1941 полкът е разположен на югоизточната граница. На 9 септември 1944 година е на гарнизон е Бургас. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3^-a балканска дивизия. В състава му е формирана гвардейска дружина. Заема левия фланг при успешно проведената Дравска операция и десния при Мурска операция. Достига до предпланините на Алпите (Клагенфурт). Участва в боевете при селата Дравасаболч и Гордиша.^[1] На 8 юни 1945 г. се завръща в Бургас и демобилизира.^[3]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 24-и пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на 24-и пехотен черноморски полк.^[4] От 10 юли 1948 г. полкът носи явното наименование под. 3702, на 21 юни 1950 г. е преименуван на Двадесет и четвърти стрелкови полк, а по-късно същата година на 10 ноември в Тридесет и седми стрелкови полк с явно наименование под. 70240. През юли 1958 г. е разформиран.^[3]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Двадесет и четвърти пеши черноморски полк (1889 – 1891)
• Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (1892 – 9 август 1912)
• Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (9 август 1912 – 10 септември 1919)
• Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (от 1928 г.)
• Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (до 5 март 1946 г.)
• Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (5 март 1946 – 21 юни 1950)
• Двадесет и четвърти стрелкови полк (21 юни 1950 – 10 ноември 1950)
• Тридесет и седми стрелкови полк (10 ноември 1950 – юли 1958) 

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Капелмайстори са към датата на заемане на длъжността.^[6]

• Венедиков, Й. – „История на 24-ти пехотенъ черноморски на Н.В. Царица Елеонора полкъ въ Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.“, 1939
• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“