Янко Драганов – Уикипедия

Янко Драганов
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1880 – 1918
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	I Пехотна Софийска дивизия (1913 – 1916)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	29 март 1859 г. Тулча, Османска империя
Дата и място на смърт	23 ноември 1932 г. (73 г.) София, България
Янко Драганов в Общомедия

Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.

Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча, Добруджа. На 12 юни 1877 г. постъпва на военна служба.^[1] Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 12^-а дружина на Българското опълчение. През 1880 година завършва Одеското военно училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен на служба в Свищовска № 15 пеша дружина. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик.

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин. По-късно е началник на Бреговския отряд и на общия резерв на Северния отряд. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1889 г. в чин майор. Служи като командир на 3^-ти пехотен бдински полк, а в периода 1900 – 1903 година командва 24^-ти пехотен черноморски полк, началник е на 2^-ра бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, офицер от свитата на Н. В. цар Фердинанд и маршал на двореца.^[1]

На 2 август 1893 г. е произведен в чин подполковник, на 2 май 1902 г. в чин полковник. Съгласно височайша заповед № 3 от 18 януари 1912 годна „за изслужено време и на ваканция“ е произведен в чин генерал-майор.^[2]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни, през 1913 г. е назначен за началник на I Пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу Сръбската армия при Пирот, Бела Паланка, Лесковъц и други. През 1916 г. води боеве срещу Румънската армия на Добруджанския фронт. Отличава в сраженията при Тутракан и Силистра.^[1] Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен.^[3]

През 1917 г. е назначен за главен интендант при Министерството на войната и като такъв е награден с османски медал „За бойни заслуги“.^[4] На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След края на войната преминава в запаса.^[1]

По време на военната си кариера служи в 30^-и пехотен шейновски полк, във Военното училище и в 6^-и пехотен търновски полк.

Генерал-лейтенант Янко Драганов умира на 23 ноември 1932 г. в София от Паркинсон. Негови спомени, снимки и документи се пазят в централен държавен архив – ф. 1905к, 1 опис, 128 а.е.

• Подпоручик (30 август 1880)
• Поручик (30 август 1883)
• Капитан (24 март 1886)
• Майор (2 август 1889)
• Подполковник (2 август 1893)
• Полковник (2 май 1902)
• Генерал-майор (18 януари 1912)
• Генерал-лейтенант (15 август 1917)

• Военен орден „За храброст“ II, III и IV степен, 2 клас
• Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен без мечове
• Орден „Св. Александър“ II степен с мечове отгоре
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента
• Медал „За бойни заслуги“, Османска империя

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 287.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Румъния“