Янко Бойчев – Уикипедия
Янко Бойчев | |
български генерал | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 февруари 1888 г. |
Дата и място на смърт | 1971 г. |
Янко Тодоров Бойчев е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Янко Бойчев е роден на 15 февруари 1888 година в град Добрич. През 1906 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище. Служи в 4-ти артилерийски полк и 27-и пехотен чепински полк. През 1911 година започва да учи в Торино в Инженерна и артилерийска апликационна академия. На следващата година е прехвърлен в Русия в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Там остава няколко месеца поради избухването на Балканската война. От 1911 година служи в четвърти пехотен полк. В известен период от време е бил началник на Варненския укрепен пункт. От 1929 година работи в Държавната военна фабрика. През 1935 е началник на техническия отдел към Щаба на армията. Същата година излиза в запас.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал-майор Янко Бойчев е жене и има 3 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (19 септември 1906)
- Поручик (22 септември 1909)
- Капитан (5 август 1913)
- Майор (16 септември 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
- Генерал-майор (1935)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 89.