French
DeutschЙордан Наумов – Уикипедия
| Йордан Наумов | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | За военна заслуга „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Йордан Наумов Христов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 март 1870 г. в град Прилеп. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.[2] През 1891 г. завършва Военното училище в София, на 2 август произведен в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1899 г. постъпва на служба в 4-ти конен полк[3]. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия.[4] От 1899 г. служи в Четвърти конен полк. Бил е адютант на Трета пехотна дивизия.[5] През 1900 г. служи в 4-ти конен полк.[2] От 1909 г. е на работа в оперативното отделение на генералния щаб, от 1911 г. е началник на етапната комуникация в ЩА.[2]
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война подполковник Наумов е началник на оперативния отдел в Щаба на 1-ва армия. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник.
От 22 май 1914 до 20 юли 1915 г. е командир на Пети конен полк. От януари 1915 г. заема длъжността началник на щаба на Кавалерийската инспекция.[2] На 11 септември 1915 г. е назначен за командир на Четвърти конен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 3-та бригада към Единадесета дивизия, след което е началник-щаб на Кавалерийската дивизия.[5]. На 16 септември 1918 г. излиза в запас. През 1930 – 1942 г. е търговски представител по тютюните.[1]
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]
Архивът му се съхранява във фонд 046 в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Той се състои от 6 архивни единици от периода 1895 – 1946 г.[1]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1891)
- Поручик (15 ноември 1894)
- Капитан (15 ноември 1900)
- Майор (19 септември 1906)
- Подполковник (22 септември 1910)
- Полковник (1 ноември 1913)
- о. з. Генерал-майор (31 декември 1935)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие и V степен на обикновена лента
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Йордан Наумов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 май 2018 г.
- ↑ а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 046, История на фондообразувателя
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ а б Руменин, с. 309
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
