Михаил Минчов – Уикипедия

Михаил Генчев Минчов (някъде Минчев) е български офицер, генерал-майор.

Роден е на 14 февруари 1896 г. в Асеновград. През 1916 г. завършва Военното училище в София. От 1920 г. е на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1928 г. е командир на ескадрон във втори конен полк^[1]. На следващата година е назначен за Командир на кавалерийския отдел в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (ШРБЕК)^[2]. По-късно същата година е назначен за командир на ескадрон в ШРБЕК^[3], след което от 1931 г. е командир на картечен ескадрон в ШРБЕК^[4], а по-късно същата година е назначен за командир на ескадрон от ШРБЕК^[5]. От 1934 г. е в свитата на царя^[6], през 1935 г. е домакин на девети конен полк^[7], а по-късно същата година е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк^[8].

От 1936 г. подполковник Минчов изпълнява длъжността командир Лейбгвардейския конен полк^[9], след което от началото на 1938 г. е временен е командир на трети конен полк^[10], а по-късно същата година е става титулярен командир на полка^[11]. От 1943 г. е командир на втора конна бригада, а от 1944 г. на втора конна дивизия. С дивизията си участва в първия период от българското участие във Втората световна война. На 10 ноември 1944 г. е отстранен от длъжност и уволнен от армията поради несправяне с командването на дивизията си.^[12]

• Подпоручик (12 март 1916)
• Поручик (14 октомври 1917)
• Капитан (1919)
• Майор (1928)
• Подполковник (6 май 1936)
• Полковник (6 май 1940)
• Генерал-майор (6 май 1944)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 259.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“