Петър Лолов – Уикипедия

Петър Георгиев Лолов е български офицер (генерал-майор от инженерните войски).

Петър Лолов е роден на 21 ноември 1864 г. в Медвен. Основно образование завършва в родното си село. След това учи последователно в Тутракан, Черна вода и Русе. След като завършва средното си образование започва работа като учител. Завършва Сливенската гимназия през 1885 г. Започва работа в Пловдивската реална гимназия.

През Сръбско-българската война (1885) е доброволец в 6^-а пехотна дружина на 1^-ви пехотен полк.

През 1887 г. завършва Военното училище в София, като на 27 април е произведен в чин подпоручик. След това е назначен в Пионерния полк в Русе. През 1888 г. се създава и командва първата железопътна рота в България, а сред нейните основатели е поручик Лолов, за който се приема, че е първия железопътен офицер в българската армия^[1]. Заедно с ротата работи по жп линията Ямбол-Бургас. От 1893 до 1895 г. специализира в жп и телеграфните войски на Австро-Унгария. Между 1896 и 1897 г. учи във Военноинженерната академия в Торино. Завръща се в България през 1898 г. и е назначен в Техническата дружина. На 1 април 1900 г. е назначен за ротен командир на 2-ра техническа дружина, като завежда специална част в първа пионерна дружина. От 1 март 1903 г. е назначен за командир на жп рота, от 1904 г. и на жп дружина. През 1906 г. е определен за завеждащ материалната част в Инженерната инспекция при Военното министерство. Остава на този пост до 1 април 1911 г., когато е назначен за началник на строителния отдел на Инженерната инспекция. Участва в Балканските войни. След тях на 27 октомври 1914 г. е назначен за командир на 1-ва сборна пионерна дружина. Неговата част участва в прекарването на телефонни връзки, поправка на пътя Кратово-Злетово-Щип и Кратово-Плешинци-Кисели, изграждане на мостове при р. Морава, Власотинската река и Лесковецката река, както и укрепване на позициите при Турско ливаде. От февруари 1916 г. заедно с дружината си е прехвърлен на Добруджанския фронт. От 26 юли 1918 г. е назначен за началник на Инженерните войски на първа армия. Преминава в запаса на 7 ноември същата година. След това работи в Българското инженеро-архитектурно дружество в София. По време на военната си кариера служи и като заместник инспектор на Инженерни войски и като началник на Инженерни войски, като завършва и Военно-инженерна академия. През 1918 г. е уволнен от служба.

Ранен е при атентата в църквата „Света Неделя“ и умира на 25 април 1925 година в резултат от получените рани^[2]. Читалището в родното му село е преименувано на негово име.

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1901)
• Подполковник (1 май 1905)
• Полковник (2 август 1912)
• Генерал-майор (30 май 1917)

• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
• Орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
• Орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 185.

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 132

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.