Константин Соларов – Уикипедия

Константин Соларов
български генерал
Злата Милетич-Соларова и Константин Соларов
Роден
Починал
16 август 1959 г. (78 г.)

Учил вНационален военен университет
Военна служба
Званиегенерал[1]
"La Bulgarie et la question Macedonienne", 1919
„България и Македонският въпрос“, 1925

Константин Константинов Соларов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 5 пехотна дивизия (1922 – 1923), 3-та армия (1927 – 1931) и на 1-ва армия (1931 – 1934).

Константин Соларов е роден на 19 февруари 1881 година в Търново. През 1897 година завършва търновската гимназия, а през 1901 година Военното училище в София, като е произведен в чин подпоручик. През януари 1904 година е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 годинав чин ротмистър. През 1910 година завършва военната академия в Торино, Италия. Като подпоручик служи в Лейбгвардейския ескадрон. В края на 1920 година е възстановена Военноисторическата комисия и за неин председател е назначен полковник Соларов. През 1927 година генерал-лейтенант Константин Соларов е назначен за командващ на 3-та армия, а през 1931 година – на 1-ва армия.

На 16 май 1934 година е произведен в чин генерал от пехотата, като на същия ден си подава оставката и излиза в запаса. Отдава се на писателска дейност и става член на Съюза на учените и писателите.

Генерал от пехотата Константин Соларов умира на 16 август 1959 година в София.

Генерал Соларов е женен за дъщерята на академик Любомир Милетич – Злата Милетич (1886 – 1965). Братът на Соларов – Стефан е също офицер от българската армия и достига до чин полковник. Синът на генерала инж. Любен Соларов също е военен – поручик.

  • Соларов, К. Възпитание (общи понятия), София, 1938
  • Соларов, К. Психологически основи на войната част I, Военна библиотека, София
  • Соларов, К. Психологически основи на войната част II, Военна библиотека, София, 1942
  • Соларов, К. България и македонският въпрос. Причините на Балканските войни. София, 1925
  • Соларов, К. Балканският съюз и Освободителните войни през 1912 и 1913 г., София, 1926

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 168

  1. js20221140522 // Посетен на 20 декември 2022 г.