Константин Соларов – Уикипедия
Константин Соларов | |
български генерал | |
Злата Милетич-Соларова и Константин Соларов | |
Роден | 19 февруари 1881 г. |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Военна служба | |
Звание | генерал[1] |
Константин Константинов Соларов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 5-а пехотна дивизия (1922 – 1923), 3-та армия (1927 – 1931) и на 1-ва армия (1931 – 1934).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Соларов е роден на 19 февруари 1881 година в Търново. През 1897 година завършва търновската гимназия, а през 1901 година Военното училище в София, като е произведен в чин подпоручик. През януари 1904 година е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 годинав чин ротмистър. През 1910 година завършва военната академия в Торино, Италия. Като подпоручик служи в Лейбгвардейския ескадрон. В края на 1920 година е възстановена Военноисторическата комисия и за неин председател е назначен полковник Соларов. През 1927 година генерал-лейтенант Константин Соларов е назначен за командващ на 3-та армия, а през 1931 година – на 1-ва армия.
На 16 май 1934 година е произведен в чин генерал от пехотата, като на същия ден си подава оставката и излиза в запаса. Отдава се на писателска дейност и става член на Съюза на учените и писателите.
Генерал от пехотата Константин Соларов умира на 16 август 1959 година в София.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал Соларов е женен за дъщерята на академик Любомир Милетич – Злата Милетич (1886 – 1965). Братът на Соларов – Стефан е също офицер от българската армия и достига до чин полковник. Синът на генерала инж. Любен Соларов също е военен – поручик.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1901)
- Поручик (1904)
- Капитан (15 октомври 1908)
- Майор (5 август 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (2 ноември 1919)
- Генерал-майор (6 май 1926)
- Генерал-лейтенант (15 май 1930)
- Генерал от пехотата (16 май 1934)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Соларов, К. Възпитание (общи понятия), София, 1938
- Соларов, К. Психологически основи на войната част I, Военна библиотека, София
- Соларов, К. Психологически основи на войната част II, Военна библиотека, София, 1942
- Соларов, К. България и македонският въпрос. Причините на Балканските войни. София, 1925
- Соларов, К. Балканският съюз и Освободителните войни през 1912 и 1913 г., София, 1926
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 168
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ js20221140522 // Посетен на 20 декември 2022 г.