Панайот Бърнев – Уикипедия

Панайот Бърнев
	Панайот Бърнев
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1883 – 1918
Служи на	България
Командвания	5-а пехотна дунавска дивизия
Битки/войни	Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	16 септември 1859 г. (стар стил) Ески Джумая, Османска империя
Дата и място на смърт	18 юни 1934 г. (74 г.) София, Царство България

Панайот Вичев Бърнев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война.

Биография

Панайот Бърнев е роден на 16 септември 1859 г. в Ески Джумая, Османска империя. През 1883 г. завършва в четвъртия випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 12^-а пехотна дружина. По-късно служи в 8-и пехотен приморски полк. На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, а на 14 февруари 1896 г. в чин майор. През 1903 г. е флигел-адютант на Фердинанд I, след което през 1909 г. е назначен за началник на военното училище. През същата година е повишен в чин подполковник, а на 15 август 1907 г. в чин полковник.

През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Бърнев командва 6^-и пехотен търновски полк.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) генерал Бърнев е началник на 5^-а пехотна дунавска дивизия, която е в състава на 2-ра армия и участва в настъплението към Скопие. От 4 декември 1916 година е началник на 5^-а военна дивизионна област в Русе. Произведен е в чин генерал-лейтенант на 31 октомври 1918 година и преминава в запаса.

Запасният генерал Бърнев живее за кратко време в Русе, след това се установява за постоянно в София.

Генерал-лейтенант Панайот Бърнев умира на 18 юни 1934 г. в София.

Панайот Бърнев е жене и има 3 деца – Михаил, Фроска и Васил (щабен подполковник).

Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и IV степен без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 113.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 147
Маринов, И., Спомени на генерал-лейтенант Панайот Бърнев от Балканската война 1912 – 1913 година. В: Военно исторически сборник, г. 62, кн. 5, септември-октомври, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“. София. 1993, стр. 169 – 175.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.