French
DeutschАлександър Давидов (офицер) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Давидов.
| Александър Давидов | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Александър Ковачевски Давидов е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Давидов е роден на 20 май 1878 г. в Кюстендил. През 1898 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик, а през 1903 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3-та пионерна дружина. През 1904 г. като поручик от 1-ва пионерна дружина е командирован за обучение в Академията на Генералния щаб в Торино Италия, която завършва през 1908 година.[1] Междувременно на 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. е произведен в чин майор.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в Информационно-цензурната секция. На 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ковачев е първоначално началник-щаб на 12-а пехотна дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[2][3] На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба със заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, ІІІ степен, с мечове в средата.[4]
След края на Първата световна война 1914 – 1918 заема различни командни длъжности в армията: началник на 2-ра военноинспекционна област, началник на Пловдивския гарнизон, временно изпълняващ длъжността началник-щаб на армията (юни-юли 1923), инспектор на пограничната стража (1923 – 1924), началник на канцеларията на Военното министерство (1924 – 1925).
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[5]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1898)
- Торинска генералщабна академия, Италия (1904 – 1908)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1898)
- Поручик (1903)
- Капитан (31 декември 1906)
- Майор (2 август 1912)
- Подполковник (2 август 1915)
- Полковник (14 октомври 1917)
- Генерал-майор
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас;
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918);
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1921);
- Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата;
- Народен орден „За военна заслуга“ II и IV степен на военна лента.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 82. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 84; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 191)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 242 – 243
- ↑ ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40 – 41
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 310
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.
| Стефан Нойков | → | началник на Щаба на армията (9 юни 1923 – 3 юли 1923) | → | Владимир Стоянов |
