Илия Димитриев – Уикипедия

Илия Панайотов Димитриев е български офицер (генерал-майор).

Илия Димитриев е роден на 19 юли 1855 г. в Шумен. Син на Панайот и Дочина Димитриеви. Брат на Мария, съпруга на д-р Андрей Парушев и Елена Димитриева, съпруга на Петър Енчев. Първоначалното си образование Илия Димитриев получил в Шумен, а в 1873 г. заминал в Цариград, където завършил Роберт колеж. През 1879 г. завършва Софийското военно училище и на 10 май е произведен в чин прапоршчик. На 1 ноември е преименуван в подпоручик. През 1880 г. като подпоручик от Артилерийския полк е изпратен за обучение в Николаевската академия на генералния щаб, която завършва през 1883 г.. След завръщането си в София сключил брак с Пенка Рачева, приятелка на сестра му Елена. Пенка Рачева е била също възпитаничка на Американския девически колеж. Тяхна дъщеря е Василка Димитриева, възпитаничка в Американския девически колеж.

През Сръбско-българска война (1885) е началник-щаб на конния ескадрон, който е в състава на Търново-Сейменския отряд от Източния (Задбалкански) корпус. Служи в 1^-ви артилерийски полк. По-късно е началник-щаб на 5^-а бригада и на 4^-та бригада. Илия Димитриев през 1891 г. е бил първият Военен аташе на Княжество България в Сръбската столица Белград, като на 16 ноември 1891 г. е прикомандирован към Военното министерство да изпълнява длъжността началник на строевото отделение^[1]. На 14 февруари 1892 г. докато служи като временно завеждащ учебното бюро е награден с Висшочайша благодарност „за усърдна и примерна служба“^[2].

През 1910 г. е уволнен от служба. Инициатор за създаването на вестник „Военни известия“. На серия от фотографии публикувани на сайта на „Фото архив“ ген. Илия Димитриев присъства, като на някои от фотографиите с молив е отбелязано – ген. Илия Димитриев Швабата. Държавен архив, София, на името на Илия Димитриев е фонд: Ф. 735, 63 док; 1883...1885 г.; 1 инв. оп.; пост. 1950 – 1951; бълг. и рус. ез. Дейността на фондообразователя като военен е представена от група бележки и разписки, съдържащи сведения за участието му в Сръбско-Българската война 1885 г. (движение на войскови части по посока Цариброд-Пирот, изпращане на конни ескадрони по посока Княжевац, Ниш, Лесковац, военни маневри и пр.)

Запазени са няколко ръкописа на Илия Димитриев

• „Общ обзор на театъра на военните действия предполагаем в Североизточната част на Княжеството“
• „Изследване на долината на р. Голяма Камчия“
• „Укрепване на Разградската позиция“
• „Укрепване на Шуменската позиция“
• „Укрепване на Добричката позиция“
• „Изследване на шосетата в театъра на военните действия“
• „Историческая задача по оборонь Балканского хребета“, Ст. Петербург, 1883 г.*

Генерал-майор Илия Димитриев умира на 14 юли 1932 г. в София.

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (1901)
• Генерал-майор (15 октомври 1908)

• Висшочайша благодарност (14 февруари 1892)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 99

Тази статия, свързана с Шумен, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „Биографии“          Портал „Шумен“          Портал „Военна история на България“