Кръстю Маринов – Уикипедия

Кръстю Маринов
български генерал
Портрет на ген. Маринов с възпоменателно слово след смъртта му. Източник: ДА „Архиви“
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 юни 1855 г. (стар стил) село Голямо Конаре (дн. град Съединение), Османска империя
Дата и място на смърт	5 март 1927 г. (71 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Кръстю Маринов в Общомедия

Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.

Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, Пловдивско.

Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X Опълченска дружина.

През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V Казанлъшка дружина от Ямболския отряд.^[1]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.^[2]

След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк. През 1887 г. е назначен на служба в 1-ва пехотна бригада, след което служи във Военното министерство и на 15 февруари 1900 г. е уволнен от служба^[3].

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6^-а дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913 е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.

В негова чест през 1934 година видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала. Подобен бюст-паметник (1936 г., скулптор Янко Павлов^[4]) има и в парк „Рова“ във Видин, зад СОУ „Цар Симеон Велики“.

• Младши унтерофицер (1877)
• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 юли 1881)
• Капитан (2 март 1884)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (14 февруари 1900)

• Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ II, III и IV ст.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Кръстю Маринов.

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 219.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 97
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 139

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“