French
DeutschВасил Пасков – Уикипедия
| Васил Пасков | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден | 20 декември 1872 г. |
|---|---|
| Починал | 9 септември 1934 г. |
| Учил в | Софийски университет |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Илия Пасков |
| Васил Пасков в Общомедия | |
Васил Илиев Пасков или Пасхов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пасков е роден в 1872 година в неврокопското село Осиково, тогава в Османската империя, днес в България.[3] Син е на просветния деец Илия Пасков.
Първоначално образование завършва в Неврокоп.[4] В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с нейния осми випуск.[4][5] Преподава в начално и класно училище.[4] Деец е на Демократическата партия и от 1895 до 1897 година е отговорен редактор на вестник „Знаме“. В 1897/1898 година завършва Историко-филологическия факултет, клон история, на Висшето училище в София. През учебната 1898/1899 г. е учител в Шуменското държавно педагогическо училище. На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава обща история, църковна история, логика и психология.[4]
Присъединява се към ВМОРО. В Битоля редактира с Михаил Герджиков вестник „На оръжие“.[6] Избран е за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Неделко Дамянов, Аце Дорев, Георги Пешков и Георги Попхристов.
Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | Пасков притежаваше красноречие и със своите беседи пред груповите началници, с патриотичните сказки, които държеше в Неделното училище, спомогна не малко да се повдигне революционния дух. Това даде повод той да бъде заподозрян от полицията и да бъде интерниран при аферата по убийството на поп Ставре.[7] | “ |
Заподозрян от властите е изгонен от Битоля и в 1899 година става главен учител в българските училища в Щип и в махалата му Ново село.[8] След арестуването на Дамян Груев в 1900 година изпълнява ръководна длъжност в IV революционен окръг.[2] През август 1900 година Пасков при разкритията на предателя поп Ставре е арестуван и е осъден на 12 години затвор. Лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:
| „ | …Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.[9] | “ |
В 1902 година е амнистиран и изселен в Неврокоп, където продължава да се занимава с революционна дейност. При опит за арест става нелегален.[2]
Заминава за Одринско, изпратен от Централния комитет на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива и е избран за негов председател. Пасков е определен за главен интендант в Бургас.[2]
След Илинденско-Преображенското въстание Пасков се установява в София и от 1904 година редактира списанието „Революционен лист“.[2] Пасков е сред противниците на Сандански. От ноември 1907 година заедно с Пейо Яворов и Петко Пенчев Пасков редактира вестник „Илинден“, който излиза до средата на 1908 година.[2][10] Скоро обаче напуска редакционния му комитет, за да няма подозрения, че Демократическата партия, на която той е виден член, се намесва в македонските работи. От 1908 до 1924 година е главен редактор на вестник „Пряпорец“, като директор на вестника е Петко Пенчев.[11]
В 1914 година избран за народен представител в XVII обикновено народно събрание от Струмишки окръг от Демократическата партия.[12][13]
Член-учредител е на Македонския научен институт[14] и е член на Илинденската организация. Един от председателите на Дружеството на столичните журналисти.
Лазар Томов пише за него:
| „ | В. Пасков се отдава всецяло на политическите борби в България и става редактор на вестник „Знаме“, но освободителното дело винаги му е било близко до сърцето, та не е пропускал да пише и защитава правата кауза на македонските българи.[1] | “ |
Умира на 9 септември 1934 година в село Лъджене.[15][16][17][18][1] Синът му Асен Пасков съхранява архива му.[6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[19]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „На Даме Груев. Убит на 10 декемврий 1906 г. при село Русиново, Малешевско“, статия от Васил Пасков
- „Вътрешната македонска организация. Начало и развой“, статия от Васил Пасков
- „Реч. Държана от г. Васил Пасков в софийския клуб на Демократическата партия по повод на Щипското клане“, публикувано във в-к „Вардар“, год. I, бр. 11, София, 20 декември 1911 г.
- „Ние чакаме“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 39, София, 8 април 1928 година
- „Ние, българите, и нашите приятели“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 47, София, 21 април 1930 г.
- „Как абдикира Цар Фердинанд (Най-точни бележки, държани едновременно със събитието)“, София, 1919 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Томовъ, Л. Василъ Пасковъ // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 5.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
- ↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 410.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 25.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 508.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 417.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 468.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2022. с. 497-505.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 334.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34618.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
- ↑ ДАА, Фонд № 1853К, оп.1
|
