Попставрева афера – Уикипедия

Попставрева афера
— афера —
Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера
Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера
МястоБитолско, Османска империя
Дата1900 година

Попставревата афера е провал на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битоля от 1900 година, при който голяма част от легалните дейци на организацията в града са арестувани, осъдени и интернирани.

Разкритията започват от поп Ставре в Битоля. Според Георги Попхристов поп Ставре отказва да даде поисканите му от организацията 30 лири и предава дееца на организацията на полицията, но според Христо Силянов виновен за разкритията не е поп Ставре – „твърде събуден и умен свещеник“, а синът му, който от лекомислие издал работата на шурея си Таки Чона, турски шпионин близък до главния полицай Саид Ефенди.[1]

В резултат е арестуван Трифун Иванов, който укрива носената разписка за плащането и въпреки това е осъден на 3 години затвор. Няколко дни след това терористът Пецо Георгиев ранява смъртоносно поп Ставре, който обаче продължава да издава тайни на организацията преди да умре. Убити са поп Ставре и Таки Чонал, но въпреки това аферата продължава.[2]

Последователно през август 1900 година са арестувани и осъдени Даме Груев, Петър Попев, Ефрем Ризов, Григор Пенджерков, Никола Кусото, Христо Гавазов, учителите Стефан Илиев и Васил Попдимитров, Гицо Димитров и Трайко Пелтако от Баир махала, Васил Пасков и други 20 души. Мнозина са интернирани по родните си места. Ръководителят на Битолския революционен окръг Даме Груев прекарва две години в битолския затвор преди да бъде заточен в края на май 1902 година в Подрум кале.

От ръководителите на Битолския революционен окръг в града остава само Георги Попхристов, който е подпомаган от учителя Александър Ефтимов[3].

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 111.
  2. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 164.
  3. Спомени на Георги Попхристов