Никола Иванов (генерал) – Уикипедия

Никола Иванов
български генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1879 – 1913
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски на България
Командвания	Щаб на войската (1894 – 1896) 4-та дивизия (1899 – 1903) 2-ра дивизия (1903 – 1907) Втора армия (БВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет Национална Априловска гимназия
Дата и място на раждане	2 март 1861 г. (стар стил) Калофер, Османска империя
Дата и място на смърт	10 септември 1940 г. (79 г.) София, Царство България
Никола Иванов в Общомедия

Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912 – 1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (1875 – 1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Никола Иванов участва в Съединението. На 9 септември 1885 година е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд. По време на Сръбско-българската война е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14 – 15 ноември).

След войната, през 1886 година е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-и пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-та бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891 – 1894) и началник на Щаба на войската (10 май 1894 – 29 ноември 1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 полковник Иванов е временно управляващ Министерството на войната, а от 29 ноември същата година до 30 януари 1899 е военен министър в правителството на Константин Стоилов. Договаря връщането в българската армия на офицерите, емигрирали в Русия по време на политическата криза от 1886 – 1887 година.^[1]

Никола Иванов е командващ 4-та пехотна преславска (1899 – 1903) и 2^-ра пехотна тракийска дивизия (1903 – 1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2^-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.^[2]

По време на Балканските войни (1912 – 1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война (1913) 2^-ра армия, която командва той, води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 февруари 1881)
• Капитан (9 септември 1885)
• Майор (1 март 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (12 август 1895)
• Генерал-майор (15 ноември 1900)
• Генерал-лейтенант (2 август 1912)
• Генерал от пехотата (6 май 1936)

• Военен орден „За храброст“ II степен, 2-ри клас, IV степен
• Княжеский орден „Св. Александър“ I и II степен с брилянти
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен
• Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно^[3]
• Руски орден „Св. Ана“ I и II степен с брилянти
• Италиански орден „Италианска корона“ I степен
• Френски орден „Почетен легион“ III степен
• Германски орден „Пруска корона“ I степен
• Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ II степен
• Турски орден „Меджидие“ I степен
• Турски орден „Османие“ II степен
• Румънски орден „Румънска корона“ I степен
• Сръбски орден „Таково“ I степен
• Сръбски орден „Св. Сава“ I степен

• Иванов, Никола. Балканската война 1912 – 1913 г. Том I. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1924.
• Иванов, Никола. Балканската война 1912 – 1913 г. Том II. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1925.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Никола Иванов (генерал).

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 68 – 69
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 20.
• Списание Съвременна пехота, статия Генерал от пехотата Никола Иванов, София, октомври 1940, Изд. Пехотна инспекция, стр. 44, 45 (източник за част от ордените)
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Портрет на генерал Никола Иванов като подполковник от ген. щаб, фотографиран вероятно около 1895 – 6 г. в сайта Изгубената България

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN Open Library SNAC VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“