Добри Джуров – Уикипедия

Добри Джуров
български генерал и политик
10 май 2015 г.
Роден	5 януари 1916 г. (стар стил) Врабево, Царство България
Починал	17 юни 2002 г. (86 г.) София, Република България
Учил във	Военна академия „Фрунзе“ Военна академия на Генералния щаб на Русия
Военна служба
Звание	армейски генерал
Политика
Професия	военен
Партия	БКП, БСП
Министерски съвет
Министър на народната отбрана	17 март 1962 – 20 септември 1990
Политбюро на ЦК на БКП
кандидат-член	3 юли 1974 – 19 декември 1977
Политбюро на ЦК на БКП
член	19 декември 1977 – 30 януари 1990
Народен представител в: IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС
Добри Джуров в Общомедия

Добри Маринов Джуров е виден български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана през социалистическия период в България.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. Член на Четвърти състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945). Висш офицер (армейски генерал) и военен деец.

Роден е на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско^[1]. Учи в семинария, от която е изключен за политическа дейност. Става член на РМС (1932) и на БРП (1938). През 1937 година е осъден на 1 година затвор, когато е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1939 – 1940)^[1].

След военната си служба Джуров се включва активно във военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“^[1][2]. Ранен на 3 май 1944 г. и губи връзка с бригадата до 9 септември 1944 г.

След завземането на властта на 9 септември 1944 година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи като началник на Областното управление на МВР в София (1944 – юли 1945). През същото това време е член на Четвърти състав на т.нaр. Народен съд.^[3]

През юли 1945 година е прехвърлен във войската. От август 1945 до декември 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Между декември 1947 и март 1948 г. командва четвърта пехотна преславска дивизия. От март 1948 до януари 1949 г. е командир на трета пехотна балканска дивизия^[4]. От януари 1949 г. е началник-щаб на Втора армия, а от февруари 1950 г. е командир на армията. През март 1951 г. става командир на Трета армия. От септември 1951 г. е член на Главния военен съвет.^[5]

Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва Генералщабната академия на СССР през 1959 г.

От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. Народен представител е в V, VI, VII, VIII, IX народни събрания^[6] и VII велико народно събрание^[1].

От 17 март 1962 до 22 ноември 1990 година Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемалият най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като през това време достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990)^[1].

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Остава военен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на БКП, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот^[1].

Недоволен е от положението в България през 1990-те години. По думите на дъщеря му Аксиния той се е сринал психически, когато вижда уволнени от армията офицери, изпаднали в крайна мизерия.^[7].

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.

Удостоен е с почетните звания „Герой на Народна република България“ (1976) и „Герой на социалистическия труд“ (1986), с 3 ордена „Георги Димитров“, 2 ордена „Ленин“, орден „13 века България“. Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за военното звание армейски генерал на 8 май 1978 г.

• Полковник – 11 септември 1944
• Генерал-майор – 9 февруари 1950
• Генерал-лейтенант – 18 май 1955
• Генерал-полковник – 25 април 1962
• Армейски генерал – 4 септември 1964^[8]

Женен за Елена Джурова. Раждат им се 4 деца:

• Аксиния Джурова (? – 1941) – починала като дете;
• Аксиния Джурова (р. 1942) – историчка и изкуствоведка, професор; наименувана на по-голямата ѝ починала сестра^[9];
• Чавдар Джуров (1946 – 1972) – военновъздушен офицер, пилот и парашутист, починал при самолетна катастрофа;
• Спартак Джуров (р. 1952) – военноморски офицер, капитан втори ранг.

• „Мургаш. Спомени“ (1966)
• „Командирът организатор и възпитател“ (1974)
• „За военната политика на партията“ (1977)
• „С вяра и меч през годините. Избрани произведения“ (1984)

• Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“

Нормативен контрол BNF CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC PLWABN VIAF