Иван Бончев – Уикипедия

Иван Бончев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1883 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Битки/войни	Солунски фронт Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 юни 1866 г. Ески Джумая, Османска империя
Дата и място на смърт	1958 г. (91 г.) България

Иван Бончев Бончев е български офицер, генерал-майор, командир на 18^-и пехотен етърски полк през Балканските войни (1912 – 1913), на 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия и 5^-а пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Иван Бончев е роден на 20 юни 1866 година в Ески Джумая, Османска империя. Постъпва на военна служба на 11 юли 1883 година. През 1887 година завършва в осми випуск на Военното училище в София и на 27 април е произведен в чин подпоручик. През 1900 г. служи като дружинен командир в 17^-и пехотен доростолски полк. През 1908 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. От 1909 г. е председател на домакинската комисия в 17^-и пехотен доростолски полк, а от 1911 г. е началник на 17^-о полково военно окръжие.

На 24 октомври 1912 година, по време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Иван Бончев е назначен за командир на 18^-и пехотен етърски полк, с който полк участва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Командва полка до 5 октомври 1913 година. От 18 май 1914 до 1915 година командва 20^-и пехотен добруджански полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) първоначално командва 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, след което е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия, която влиза в състава на 2^-ра армия и воюва на Македонския фронт. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор и след края на войната, на 31 октомври 1918 е уволнен и преминава в запаса.

Генерал-майор Иван Бончев умира през 1958 година.

Иван Бончев е женен и има 4 деца.

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (18 май 1905)
• Подполковник (1911)
• Полковник (18 май 1914)
• Генерал-майор (1918)

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
• Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента (1889)
• Знак „За 10 години отлична служба“ (1897)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона на обикновена лента (1906)
• Знак „За 20 години отлична служба“ (1907)
• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас (1913)
• Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1914)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2^-ри клас (1917)

• Орден „Железен кръст“ II степен, Германска империя (1916)
• Орден „Железен кръст“ I степен, Германска империя (1917)
• Кръст „За военна заслуга“ II степен, Австро-Унгария (1917)
• Орден „Железен полумесец“, Османска империя (1917)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 91.
• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 148
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“