Одеса – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.

Одеса
Одеса
— град —
Знаме
      
Герб
Украйна
46.4775° с. ш. 30.7326° и. д.
Одеса
Одеска област
46.4775° с. ш. 30.7326° и. д.
Одеса
Одеса
46.4775° с. ш. 30.7326° и. д.
Одеса
Страна Украйна
ОбластОдеска област
Площ236,9 km²
Надм. височина40 m
Население1 010 537 души[1] (1 януари 2022 г.)
КметГенадий Труханов[2]
ОсноваванеXV век
Първо споменаване1415 г.
Пощенски код65000–65480
Телефонен код048
МПС кодBH, НН / 16
Официален сайтomr.gov.ua
Одеса в Общомедия
Одески национален академичен театър за опера и балет

Одеса (на украински: Одеса) е град в Украйна на Черно море.

Той е административен и културен център на Одеска област, с голямо пристанище. Населението на града е 1 010 537 души (2022), а в рамките на одеската агломерация живеят 1 378 490 души към 2022 г. След Втората световна война, през 1945 г., е обявен е за градгерой от правителството на СССР.

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792 г.) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град. По това време на престола на Руската империя е Екатерина II.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.[3]

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803 – 1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина II срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадена българската имигрантска организация Одеско настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

През XVIII и XIX век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по брой на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886 – 1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман Под игото, издаден през 1894 г.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921 – 1922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.

На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску.[4] Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те години градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те години голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.

Климат

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е −2 °C, а средната юлска – 22 °C. Валежите са само 350 мм годишно.

Одеса е 5-ият по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достигайки до 3-то място през 1910 г.

Брой на населението:

  • 1750 г. – 2000 души
  • 1795 г. – 2250 души
  • 1802 г. – 9000 души
  • 1814 г. – 20 000 души
  • 1832 г. – 60 000 души
  • 1850 г. – 100 000 души
  • 1900 г. – 400 000 души
  • 1910 г. – 500 000 души
  • 1974 г. – 1 000 000 души
  • 2001 г. – 1 010 300 души
  • 2006 г. – 993 000 души
  • 2007 г. – 1 000 270

Според преброяването на населението през 2001 г. по-голяма част от населението на града са украинци – 61,65%, значителен дял от населението му са руснаци – 28,89%, останалите етнически групи по отделно съставляват не повече от два процента от населението: българи – 1,31%, евреи – 1,22%, молдовци – 0,75%, беларуси – 0,63%, арменци – 0,43% и др. В сравнение с предходните преброявания на населението делът на евреите намалява значително, от 36,7% през 1926 г. на 16,2% през 1959 г., съответно при украинците от 17,6% на 41,5%, и от 39,0% на 37,1% при руснаците.[5]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[6]

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.

Днес пристанището в Одеса е важен елемент от икономиката на града. Основна статия: Пристанище Одеса.

В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Черноморск – на югозапад, в гр. Южне на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.

Одески трамвай

В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 1823 – 1824 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те години става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.

Ректорат на Одеския национален университет
Родени в Одеса
Починали в Одеса
Българи, свързани с Одеса
Други личности, свързани с Одеса
  • Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919
  • Юрий Олеша (1899 – 1960), руски и съветски писател, живее в града през 1902 – 1921

Международни отношения

[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове

Одеса е побратимен град[8][9] с:

Партньорски градове[10]
Консулства[11]

На Одеса е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

  1. Чисельність наявного населення Українина 1 січня 2022 // Държавна служба по статистика.
  2. Труханов офіційно переміг на виборах мера Одеси // 17 ноември 2020 г.
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
  4. Зверствата, които Румъния извърши в Одеса // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
  5. Кабузан В. М. Украинцы в мире динамика численности и расселения. 20-е годы XVIII века – 1989 год Форм. этн. и политических границ укр. этноса. Ин-т рос. истории РАН. – Наука, 2006. – 658 с.
  6. „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 май 2018. (на украински)
  7. '( uk)Виталий Орлов. Музикален фестивал "Пікейни жилети" // Одеський-инфо, 21.09.2022
  8. www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2008-01-19. Посетен на 2008-04-15.
  9. www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2014-07-02. Посетен на 2008-04-15.
  10. www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2011-07-19. Посетен на 2008-04-15.
  11. www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2013-05-15. Посетен на 2008-04-15.
  12. Генералното консулство на Република България в Одеса
  13. www.odessa.mid.ru
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.