Одеса – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.
Одеса Одеса | |
— град — | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Площ | 236,9 km² |
Надм. височина | 40 m |
Население | 1 010 537 души[1] (1 януари 2022 г.) |
Кмет | Генадий Труханов[2] |
Основаване | XV век |
Първо споменаване | 1415 г. |
Пощенски код | 65000–65480 |
Телефонен код | 048 |
МПС код | BH, НН / 16 |
Официален сайт | omr.gov.ua |
Одеса в Общомедия |
Одеса (на украински: Одеса) е град в Украйна на Черно море.
Той е административен и културен център на Одеска област, с голямо пристанище. Населението на града е 1 010 537 души (2022), а в рамките на одеската агломерация живеят 1 378 490 души към 2022 г. След Втората световна война, през 1945 г., е обявен е за градгерой от правителството на СССР.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792 г.) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.
Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град. По това време на престола на Руската империя е Екатерина II.
През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.[3]
Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803 – 1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина II срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.
По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадена българската имигрантска организация Одеско настоятелство.
Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.
През XVIII и XIX век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по брой на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886 – 1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман „Под игото“, издаден през 1894 г.
През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921 – 1922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.
През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.
На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску.[4] Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град герой“ през 1945 г.
През 1960-те и 1970-те години градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те години голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.
География
[редактиране | редактиране на кода]- Климат
Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е −2 °C, а средната юлска – 22 °C. Валежите са само 350 мм годишно.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Одеса е 5-ият по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достигайки до 3-то място през 1910 г.
Брой на населението:
- 1750 г. – 2000 души
- 1795 г. – 2250 души
- 1802 г. – 9000 души
- 1814 г. – 20 000 души
- 1832 г. – 60 000 души
- 1850 г. – 100 000 души
- 1900 г. – 400 000 души
- 1910 г. – 500 000 души
- 1974 г. – 1 000 000 души
- 2001 г. – 1 010 300 души
- 2006 г. – 993 000 души
- 2007 г. – 1 000 270
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението през 2001 г. по-голяма част от населението на града са украинци – 61,65%, значителен дял от населението му са руснаци – 28,89%, останалите етнически групи по отделно съставляват не повече от два процента от населението: българи – 1,31%, евреи – 1,22%, молдовци – 0,75%, беларуси – 0,63%, арменци – 0,43% и др. В сравнение с предходните преброявания на населението делът на евреите намалява значително, от 36,7% през 1926 г. на 16,2% през 1959 г., съответно при украинците от 17,6% на 41,5%, и от 39,0% на 37,1% при руснаците.[5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
---|---|---|
Общо | 1 010 298 | 100,00 |
Украинци | 622 935 | 61,65 |
Руснаци | 291 908 | 28,89 |
Българи | 13 331 | 1,31 |
Евреи | 12 368 | 1,22 |
Молдовци | 7606 | 0,75 |
Беларуси | 6401 | 0,63 |
Арменци | 4374 | 0,43 |
Поляци | 2058 | 0,20 |
Грузинци | 1948 | 0,19 |
Азербайджанци | 1865 | 0,18 |
Татари | 1450 | 0,14 |
Гагаузи | 1399 | 0,13 |
Араби | 1066 | 0,10 |
Германци | 943 | 0,09 |
Гърци | 894 | 0,08 |
Цигани | 842 | 0,08 |
Китайци | 380 | 0,03 |
Узбеки | 353 | 0,03 |
Народи от Индия и Пакистан | 339 | 0,03 |
Виатнамци | 338 | 0,03 |
Осетинци | 283 | 0,02 |
Литовци | 265 | 0,02 |
Корейци | 233 | 0,02 |
Чуваши | 228 | 0,02 |
Чеченци | 223 | 0,02 |
Таджики | 208 | 0,02 |
Латвийци | 205 | 0,02 |
Пущуни | 195 | 0,01 |
Абхазци | 186 | 0,01 |
Казахи | 185 | 0,01 |
Туркмени | 168 | 0,01 |
Мордовци | 159 | 0,01 |
Чехи | 154 | 0,01 |
Румънци | 152 | 0,01 |
Лезгинци | 136 | 0,01 |
Албанци | 135 | 0,01 |
Башкири | 131 | 0,01 |
Аварци | 98 | |
Естонци | 98 | |
Унгарци | 85 | |
Марийци | 82 | |
Турци | 77 | |
Удмурти | 73 | |
Даргинци | 71 | |
Асирийци | 60 | |
Сърби | 50 | |
Кюрди | 49 | |
Ороки | 46 | |
Американци | 45 | |
Караимци | 45 | |
Персийци | 40 | |
Комийци | 45 | |
Карели | 38 | |
Нивхи | 38 | |
Испанци | 36 | |
Киргизи | 35 | |
Лакци | 31 | |
Финландци | 31 | |
Калмики | 31 | |
Ингуши | 23 | |
Италианци | 20 | |
Кабардинци | 20 | |
Словаци | 19 | |
Табасаранци | 19 | |
Кубинци | 18 | |
Орочи | 18 | |
Саами | 18 | |
Французи | 18 | |
Коми–пермци | 17 | |
Ливонци | 15 | |
Ненци | 14 | |
Англичани | 12 | |
Карачаевци | 12 | |
Ногайци | 11 | |
Татци | 11 | |
Адигейци | 10 | |
Други | 283 | 0,02 |
Неопределени | 32 492 | 3,21 |
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.
Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Днес пристанището в Одеса е важен елемент от икономиката на града. Основна статия: Пристанище Одеса.
В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Черноморск – на югозапад, в гр. Южне на североизток.
Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.
След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.
В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.
По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.
През 1823 – 1824 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“
Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те години става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.
Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Одеска национална академия „Александър Попов“ [1] Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine., [2] Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine.
- Одеска национална академия по хранителни технологии
- Одеска национална морска академия
- Одеска национална юридическа академия
- Одески държавен екологичен университет
- Одески държавен икономически университет
- Одески национален морски университет Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
- Одески национален политехнически университет [3], [4]
- Одески национален университет „Иля Мечников“
- Аграрна академия – Одеса
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Одеса
- Исак Бабел (1894 – 1940), писател, драматург и сценарист
- Едуард Багрицки (1895 – 1934) – руски поет, преводач и драматург
- Игор Беланов (р. 1960), футболист
- Ален Боске (1919 – 1998), френски писател
- Игор Ганкевич (1962 – 1990), рокмузикант, основател на групата «Бастион» и съосновател на Одеския рок клуб;[7]
- Ефим Гелер (1925 – 1998), шахматист
- Марк Донской (1901 – 1981), режисьор
- Иля Илф (1897 – 1937), писател
- Валентин Катаев (1897 – 1986), руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров
- Спиридон Палаузов (1818 – 1872), историк
- Евгений Петров (1902 – 1942) е псевдонимът на Евгений Петрович Катаев, руски писател-сатирик. Брат на Валентин Катаев
- Леонид Трауберг (1902 – 1990), режисьор
- Леонид Утьосов (1895 – 1982), поп певец, диригент, актьор
- Георгий Флоровски (1893 – 1979), богослов
- Олга Фрайденберг (1890 – 1955), филоложка класичка, сред пионерите на културологията в Русия
- Починали в Одеса
- Иван Инзов (1768 – 1845), офицер
- Кириак Костанди, художник
- Иван Мавроди (1911 – 1981), писател
- Менделе Мойхер-Сфорим (1836 – 1917), писател
- Българи, свързани с Одеса
- Петър Абрашев (1866 – 1930), политик, следва право през 1887 – 1890
- Васил Априлов (1789 – 1847), просветен деец, живее в града от 1811
- Христо Ботев (1848 – 1876), писател, учи в града през 1863 – 1865
- Георги Вазов (1860 – 1934), офицер, завършва военно училище през 1880
- Иван Вазов (1850 – 1921), писател, живее в града през 1886 – 1889
- Найден Геров (1823 – 1900), просветен деец, учи в града през 1839 – 1845
- Иван Гюзелев (1844 – 1916), просветен деец, завършва математика през 1871
- Васил Друмев (1840 – 1901), духовник, политик и писател, учи в семинарията през 1858 – 1865
- Алеко Константинов (1863 – 1897), писател, завършва право през 1885
- Михаил Маджаров (1854 – 1944), политик, живее в града през 1886 – 1889
- Сава Муткуров (1852 – 1891), офицер и политик, завършва военно училище през 1872
- Данаил Николаев (1852 – 1942), офицер, завършва военно училище през 1875
- Георги Обретенов (1849 – 1876), революционер, учи във военно училище през 1870 – 1875
- Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер, завършва военно училище през 1875
- Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, завършва право през 1868, дълги години е съдия в града
- Стефан Стамболов (1854 – 1895), политик, учи в семинарията през 1870 – 1872
- Христо Стоянов (1842 – 1895), юрист и политик, учи в гимназията през 1860 – 1863
- Димитър Тончев (1859 – 1937), политик, завършва право през 1883
- Киро Тушлеков (1846 – 1904), просветен деец, учи в града през 1864 – 1867 и 1869 – 1871
- Добри Чинтулов (1822 – 1886), писател, учи в семинарията през 1840-те
- Димитър Филов (1846 – 1887), офицер, завършва военно училище през 1871; учи в семинарията през 1864 – 1866
- Аврам Аврамов (1859 – 1927), офицер, завършва военно училище през 1880
- Атанас Тинтеров (1856 – 1927), просветен деец, завършва математика през 1881
- Други личности, свързани с Одеса
- Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919
- Юрий Олеша (1899 – 1960), руски и съветски писател, живее в града през 1902 – 1921
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]- Побратимени градове
Одеса е побратимен град[8][9] с:
- Александрия, Египет
- Балтимор, САЩ
- Валенсия, Испания от 13 май 1982 г.
- Ванкувър, Канада от 1944 г.
- Варна, България
- Галац, Румъния (2002)
- Генуа, Италия
- Ереван, Армения
- Истанбул, Турция
- Йокохама, Япония
- Калкута, Индия
- Кишинев, Молдова
- Кюстенджа, Румъния
- Ливърпул, Великобритания
- Лодз, Полша
- Марсилия, Франция
- Никозия, Кипър
- Оулу, Финландия
- Пирея, Гърция
- Регенсбург, Германия
- Сегед, Унгария
- Сплит, Хърватия
- Триполи, Либия
- Хайфа, Израел
- Циндао, Китай
- Партньорски градове[10]
- Консулства[11]
- Генерално консулство на Република България[12]
- Генерално консулство на Грузия
- Генерално консулство на Гърция
- Генерално консулство на Китай
- Генерално консулство на Молдова
- Генерално консулство на Полша
- Генерално консулство на Румъния
- Генерално консулство на Русия[13]
- Генерално консулство на Турция
- Почетно консулство на Казахстан
- Почетно консулство на Латвия
- Почетно консулство на Пакистан
- Почетно консулство на Южна Африка
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Одеса е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чисельність наявного населення Українина 1 січня 2022 // Държавна служба по статистика.
- ↑ Труханов офіційно переміг на виборах мера Одеси // 17 ноември 2020 г.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
- ↑ Зверствата, които Румъния извърши в Одеса // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
- ↑ Кабузан В. М. Украинцы в мире динамика численности и расселения. 20-е годы XVIII века – 1989 год Форм. этн. и политических границ укр. этноса. Ин-т рос. истории РАН. – Наука, 2006. – 658 с.
- ↑ „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 май 2018. (на украински)
- ↑ '( uk)Виталий Орлов. Музикален фестивал "Пікейни жилети" // Одеський-инфо, 21.09.2022
- ↑ www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2008-01-19. Посетен на 2008-04-15.
- ↑ www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2014-07-02. Посетен на 2008-04-15.
- ↑ www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2011-07-19. Посетен на 2008-04-15.
- ↑ www.odessa.ua // Архивиран от оригинала на 2013-05-15. Посетен на 2008-04-15.
- ↑ Генералното консулство на Република България в Одеса
- ↑ www.odessa.mid.ru
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2014-10-30 в Wayback Machine. (на английски и руски)
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|