French
DeutschПетър Абрашев – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Абрашев.
| Петър Абрашев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одески национален университет Женевски университет |
| Право | |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XII ОНС V ВНС XV ОНС | |
Петър Пенчев Абрашев е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.
Абрашев е министър на търговията и земеделието в първите три кабинета на Стоян Данев (1902 – 1903) и министър на правосъдието в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913) и в 4-тия кабинет на Стоян Данев (1913).
Той е и сред основоположниците на теорията на гражданското право в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Абрашев е роден на 4 април (23 март стар стил) 1866 г. в Котел. През 1887 г. завършва гимназия в град Николаев (днес в Украйна), след което учи право в Императорския Новорусийски университет в Одеса (1887 – 1890)[1], от където е изключен за революционна дейност[2]. Абрашев се дипломира в Женева (1891). През следващите години е съдия в Разград, Варна, Русе и София (1891 – 1895), а от 1895 г. е адвокат в София.[3]
В началото на 20 век Абрашев развива политическа дейност наред с другите лидери на Прогресивнолибералната партия. Той се включва в правителствата с нейно участие през 1902 – 1903 г. и 1911 – 1913 г. През 1912 г. внася в парламента законопроект за административното правосъдие.[4] При управлението на Александър Стамболийски е обвинен от Народното събрание[5] и осъден от Държавния съд за участието си в правителството, започнало Междусъюзническата война, след което прекарва около година в затвора (1923 – 1924).[3]
В продължение на дълги години Петър Абрашев е хоноруван доцент (1901 – 1925), а след това – редовен професор и ръководител на катедрата по гражданско съдопроизводство (1925 – 1930) в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподавател е по гражданско процесуално право и е автор на първия български учебник по гражданско процесуално право. Преподава Съдебно право и в Свободния университет за политически и стопански науки (1921 – 1930). През 1922 г. става дописен член на Българската академия на науките.[3]
Умира на 17 юни 1930 г. в София.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Южнославянският пансион на Т. Н. Минков в Николаев. Спомени“ (1909)
- „Гражданско съдопроизводство. Лекции“ (в три тома; 1910 – 1918)
- „Охранително съдопроизводство“ (1927)
- Дневник“. София, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1995. ISBN 954-430-361-8.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906.
- ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
- ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 224. ISSN 0204 – 8906.
- ↑ ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 41. ISSN 0204 – 8906.
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 21.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие / 04/02/1912, No. 5, стр.2-3
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
| |||||||||||||||
|
