Петър Данчов – Уикипедия
Петър Данчов | |
български политик и адвокат | |
Роден | 17 февруари 1857 г. |
---|---|
Починал | 21 февруари 1913 г. |
Националност | България |
Учил в | Карлов университет |
Работил | политик • адвокат |
Работил в | Софийски университет |
Петър Данчов в Общомедия |
Петър Иванов Данчов е български юрист и политик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Върховния касационен съд (1907 – 1913).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 февруари (5 февруари стар стил) или 6 ноември[1] 1857 г. в град Сливен. Завършва гимназия през 1878 г. в Кенгрец, Чехия, а след това с докторат правни науки в Карловия университет в Прага и се дипломира в Йена, Германия (1881). Започва работа като адвокат в Сливен (1881 – 1882) и съдия във Върховния съд[2] на Източна Румелия в Пловдив (1882 – 1884).[3] Редактор е на вестниците „Съветник“ и „Южна България“ и „Юридическо списание“ (1881 – 1889).
В периода 1892 – 1903 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а между 1897 и 1907 г. – доцент по римско право и декан на Юридическия факултет. Дописен член е от 1898 г., а действителен от 1900 г. на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН).[3]
Професионална дейност
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1900 – 1901 г. Данчов е министър на правосъдието за няколко месеца във второто правителство на Тодор Иванчов и в първото правителство на генерал Рачо Петров. Член е на Българското книжовно дружество (БКД). Заемал е и поста управляващ Министерството на търговията и земеделието (МТЗ). От 1901/1907 година до смъртта си е главен прокурор и първи председател на Върховния касационен съд (ВКС).[3].
Петър Данчов умира на 21 февруари (8 февруари стар стил) 1913 г. в София.[3]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Петър Данчов е обявен за почетен доктор на Женевския университет (1909).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72.
- ↑ Официален сайт на ВКС Архив на оригинала от 2013-03-22 в Wayback Machine.. Председатели на Върховния съд.
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 141-142.