Карлов университет – Уикипедия

Карлов университет
Univerzita Karlova Universitas Carolina
Историческото ядро Каролинум
Основан	1348 г.
Вид	държавен
Ректор	Проф. дмн Милена Краличкова
Преподаватели	5911
Студенти	51 438
Местоположение	Прага, Чехия
Цветове	Червено   Бяло
Членство	Europaeum
Сайт	www.cuni.cz
Местоположение в Прага 50.0884, 14.4037
Карлов университет в Общомедия

Карловият университет в Прага (на чешки: Univerzita Karlova v Praze, Karlova univerzita v Praze; на латински: Universitas Carolina Pragensis), наричан също Пражки университет, е главният университет в Чехия, най-старият в Централна Европа и сред най-старите университети в света.

Член е на университетското обединение Europaeum. Обучението е на чешки или английски език.

Основан е през 1348 г. от крал (император от 1355 г.) Карл IV по предложение на първия пражки архиепископ Арнощ от Пардубице. За учебни занятия императорът закупува няколко здания в квартал Старе Место, получили по неговото име названието Каролинум (Карлов).

Доколкото е основан от представители на немската общност, то обучението в университета се води на немски език до края на 19 век. По примера на унгарския елит чешката интелигенция в града („будители“) се противопоставя решително на политиката на германизация и университетът е разделен на 2 потока – чешки и немски, през 1882 – 1939 г.

През ноември 1939 г. Чешкият университет е закрит, а много от неговите студенти и професори са депортирани в концлагери.

В края на войната нацистите открадват исторически артефакти от Карловия университет. Сред тях са златните и сребърните скиптри на отделните факултети на университета, златните вериги на ректора или на отделните факултети, документи за основаване, документи и книги с неизчислима историческа стойност. Нищо от това не е намерено и до днес. Всичко е изпратено в Германия.

След войната започва депортиране на немското население от страната и през октомври 1945 г. Немският университет е закрит, а Чешкият университет е възстановен като единствен Карлов университет.

• 3 теологически факултета – католически, евангелистки и хуситски;
• фармацевтичен (в Храдец Кралове) и 5 медицински факултета (3 в Прага, по 1 в Пилзен и в Храдец Кралове);
• физико-математически факултет (физика, математика, информатика);
• юридически факултет;
• философски факултет;
• педагогически факултет;
• факултет по обществени науки (икономика, управление, журналистика, дизайн, международни отношения):
  • Институт по политология и международни отношения (международни отношения, политология),
  • Институт по международно странознание (международно странознание),
  • Институт по икономически науки (икономическа теория, икономика),
  • Институт по социология (социология и социална политика),
  • Институт по комуникация и журналистика (СМИ и комуникация, журналистика);
• природонаучен факултет;
• факултет по физическа култура и спорт;
• факултет по хуманитарни науки.

• Институт по езикова и професионална подготовка – главно за предварително обучение по чешки език на чуждестранни студенти преди следване в чешки ВУЗове
• Център за икономически изследвания и следдипломно обучение – Икономически институт (Center for Economic Research & Graduate Education – Economics Institute, известен със съкращението CERGE-EI) – съвместно с Чешката академия на науките, обучение на английски език
• Център по въпросите на екологията
• Европейски информационен център
• Изчислителен център
• Библиотека

• 
  Католически теологически факултет
• 
  Хуситски теологически факултет
• 
  Евангелски теологически факултет
• 
  Философски факултет
• 
  Двор на музея на Антонин Дворжак. В дъното първата сграда на Медицинския факултет
• 
  Математико-физически факултет, сграда на Департамента по физика
• 
  Факултет по природни науки, сграда на Департамента по химия
• 
  Юридически факултет
• 
  Вход на Факултета по педагогика
• 
  Факултет по фармация
• 
  Факултет по телесна култура и спорт
• 
  Университетска ботаническа градина

Преподаватели

• Вацлав Добруски (1858 – 1916), археолог
• Константин Иречек (1854 – 1918), историк
• Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог
• Никодим Кондаков (1844 – 1925), руски историк на изкуството
• Йозеф Моравчик (р. 1945), словашки политик
• Любор Нидерле (1865 – 1944), археолог и етнограф
• Евалд Херинг (1834 – 1918), германски физиолог
• Кирил Христов (1875 – 1944), български писател
• Ян Хус (1369 – 1415), теолог
• Йозеф Юнгман (1773 – 1847), филолог

Студенти и докторанти

• Стоян Аргиров (1870 – 1939), български библиограф
• Веселин Вачков (р. 1968), български журналист
• Петър Данчов (1857 – 1913), български юрист
• Вацлав Добруски (1858 – 1916), археолог
• Константин Иречек (1854 – 1918), историк
• Вера Йоурова (р. 1964), политик
• Люба Касърова (1887 – 1946), българска поетеса
• Франц Кафка (1883 – 1924), писател
• Пандо Колевски (р. 1937), македонски писател
• Милан Кундера (р. 1929), писател
• Йохан Йозеф Лошмит (1821 – 1895), физик и химик
• Андре Мазон (1881 – 1967), френски филолог
• Стефан Младенов (1880 – 1963), български езиковед
• Любор Нидерле (1865 – 1944), археолог и етнограф
• Ян Рокицана (1396 – 1471), теолог
• Цветана Романска-Вранска (1914 – 1969), българска фолклористка
• Любка Рондова (1936 – 2016), българска певица
• Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог
• Борис Спиров (1897 – 1974), македонски лекар и политик
• Стойко Стойков (1912 – 1969), български езиковед
• Никола Тесла (1856 – 1943), сръбско-американски инженер
• Рене Уелек (1903 – 1995), литературен теоретик
• Щефан Фюле (р. 1962), политик
• Ян Хус (1369 – 1415), теолог
• Найден Шейтанов (1890 – 1970), български философ

• Hruška, Emil. Nacisté a české poklady. Praha: Epocha, 2016. ISBN 978-80-7557-005-5.

• Официален сайт

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii GND ISNI NLI J9U LCCN LNB MBp NKC NLA NSK PLWABN LIBRIS IdRef ULAN VIAF

Портал „Образование“          Портал „Чехия“