Прогресивнолиберална партия – Уикипедия

Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години. Тя се ползва с името на най-проруската в политическия спектър. С нея са свързани вестниците „Съгласие“ и „България“.

В основата на бъдещата Прогресивнолиберална партия е умереното крило на Либералната партия, начело с Драган Цанков, което през 1883 г. сформира коалиционно правителство с представители на Консервативната партия и се съгласява на изменения на Търновската конституция. Напрежението между двете крила в партията нараства и през 1884 г. цанковистите окончателно се отделят от Либералната партия.

През 1899 г. към Цанковистката партия се присъединява и група, начело с Константин Величков, напуснала Народната партия. В края на същата година е прието името Прогресивнолиберална партия. В началото на 20 век тя все повече се сближава с Народната партия и през 1920 г. двете партии се обединяват в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.

• На изборите през 1911 г. е в коалиция с Народната партия.

Второ правителство на Драган Цанков (19 септември 1883 – 12 януари 1884) – коалиция с представители на Консервативната партия

• Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
• Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков
• Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов
• Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Драган Цанков, Тодор Икономов

Трето правителство на Драган Цанков (12 януари 1884 – 11 юли 1884) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
• Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков
• Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов
• Министерство на финансите – Михаил Сарафов
• Министерство на правосъдието – Константин Поменов
• Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Тодор Икономов

Второ правителство на Климент Търновски (21 август 1886 – 24 август 1886) – временно

• Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Демократическа партия

• Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
• Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов
• министерство на правосъдието – Александър Радев
• Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов

Първо правителство на Стоян Данев (3 януари 1902 – 15 ноември 1902) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
• Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов, Александър Людсканов
• Министерство на народното просвещение – Васил Кънчов, Стоян Данев, Христо Тодоров
• Министерство на финансите – Михаил Сарафов
• Министерство на правосъдието – Александър Радев
• Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов, Петър Абрашев
• Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Людсканов, Никола Константинов

Второ правителство на Стоян Данев (15 ноември 1902 – 31 март 1903) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
• Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
• Министерство на народното просвещение – Александър Радев
• Министерство на финансите – Михаил Сарафов
• Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
• Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
• Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов

Трето правителство на Стоян Данев (31 март 1903 – 18 май 1903) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
• Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
• Министерство на народното просвещение – Александър Радев
• Министерство на финансите – Михаил Сарафов
• Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
• Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
• Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов

Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Народна партия

• Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
• Министерство на правосъдието – Петър Абрашев
• Министерство на търговията и земеделието – Димитър Христов
• Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Антон Франгя
• Министерство на търговията, промишлеността и труда – Димитър Христов, Христо Тодоров
• Министерство на земеделието и държавните имоти – Димитър Христов
• Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Антон Франгя

Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Народна партия

• Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
• Министерство на правосъдието – Петър Абрашев
• Министерство на земеделието и държавните имоти – Александър Людсканов
• Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Димитър Христов

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС

• Министерство на финансите – Стоян Данев

Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС

• Министерство на финансите – Стоян Данев

Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – коалиция с БЗНС и Народна партия

• Министерство на финансите – Стоян Данев

• 1884 – 1897: Драган Цанков
• 1897 – 1920: Стоян Данев

• Петър Абрашев (1866 – 1930)
• Марко Балабанов (1837 – 1921)
• Константин Величков (1855 – 1907)
• Стоян Данев (1858 – 1949)
• Тодор Икономов (1835 – 1892)
• Александър Людсканов (1854 – 1922)
• Димитър Моллов (1846 – 1914)
• Александър Радев (1864 – 1911)
• Михаил Сарафов (1854 – 1924)
• Антон Франгя (1856 – 1917)
• Димитър Христов (1871 – 1944)
• Драган Цанков (1828 – 1911)

• Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 – 1920. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 478 с. ISBN 978-954-07-3733-1
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]

Портал „Политика“          Портал „България“