French
DeutschДимитър Върбенов – Уикипедия
Тази статия е за българския политик. За чичо му, българския търговец, който се среща и с майчината фамилия Върбенов, вижте Димитър Константинов.
| Димитър Върбенов | |
| български политик | |
| Роден | 1884 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БРСДП (т. с.), Националлиберална партия |
| Депутат | |
| XXII ОНС XXIII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Христо Върбенов |
Димитър Христов Върбенов е български политик от Националлибералната партия. Той е министър на правосъдието през 1931 – 1932 година.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Върбенов е роден през 1884 година в Плевен. Син е на македонския български общественик Христо Върбенов от село Емборе. През 1903 година завършва гимназия в София, а през 1906 година – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. До 1926 година работи като съдия и адвокат, а след това се занимава с търговска дейност.[3]
Върбенов първоначално е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), но през 1919 година е изключен от нея. От 1923 година е член на Националлибералната партия, като достига до поста секретар. При управлението на Народния блок е министър на правосъдието в петото правителство на Александър Малинов и в първото и второто на Никола Мушанов.[3] Автор е на изследвания за етническия произход на населението в Македония.[2]
Димитър Върбенов умира в София на 9 януари 1961 година.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 154 – 155.
- ↑ а б Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 154.
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 102 – 103.
- ↑ Палангурски, М. Адвокати, управление, политика (1879 – 2016), Изд. Фабер, 2016, с. 107
| |||||||||||||||
